О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 15.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3477 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 25204/10.12.2014г. постановено по ч.гр.д. № 16687/2014 г. на Софийски градски съд, с което са постановени два диспозитива: 1/ оставена е без разглеждане частна жалба вх. № 8005938/04.08.2014г. на В. В. К. и П. И. К. срещу решение на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№ 38696/2014г., в частта с която е поискано допълване на първоинстанционното решение; 2/ оставена е без уважение частната жалба на същите жалбоподателки срещу определение на Софийски районен съд постановено по гр.д. № 38696/2014г. в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата им за даване позволение за заличаване от търговския регистър на [фирма], ЕИК[ЕИК].
Жалбоподателките В. В. К. и П. И. К., чрез адв. Д. А., обжалват в срок и двете части на определението; считат го за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и молят да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба срещу определението на Софийски градски съд във втората му част, с която е оставена без уважение частната жалба на В. и П. К. срещу определението на Софийския районен съд по гр.д. № 38696/2014г. за оставяне без разглеждане на искането за даване разрешение за заличаване [фирма] от търговския регистър, подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба, насочена срещу първата част на определението на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба, касаеща искане за допълване на първоинстанционното решение, подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
І. По частната жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК
В представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателките поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК като формулират следните въпроси: 1/ Налице ли е правен интерес за законните наследници, приели наследството по опис, да искат и получат разрешение за заличаване на ЕТ от Търговския регистър от съда, който се произнася по реда на чл. 61 ЗН; 2/ Подаването на заявление в Търговския регистър за заличаване на ЕТ, включен в наследството, прието по опис, представлява ли действие на разпореждане по реда на чл. 65 ЗН, в който случай се прилага разпоредбата, че наследниците отговарят неограничено за задълженията на наследодателя и допустимо ли е при поискване разрешение за заличаване на ЕТ при липса на активи и пасиви на ЕТ да се иска разрешение за заличаване; 3/ В случай, че може да се заяви свободно заличаване на ЕТ от наследниците в Търговския регистър, това действие представлява ли действие на разпореждане с приетото наследство по опис и води ли до неблагоприятните последици на неограничена отговорност по чл. 65 ЗН. Навеждат противоречие с решения по чл. 290 ГПК на ВКС: решение № 437/17.01.2012 г. по гр.д. № 70/2011г. на III г.о. и решение № 135/06.07.2011 г. по гр.д. № 1482/2010г. на ІІ г.о.
За да се произнесе, настоящият състав установи следното:
Производството пред Софийски районен съд е по заявление по чл. 61 ЗН за приемане на наследство по опис. Молителките В. и П. К., като наследници на В. А. К., починал на 19.04.2014г., са посочили имуществото на починалия, както и че той има регистриран [фирма]; спрямо последния са поискали съдът да позволи заличаване на едноличния търговец. Съдът е постановил решение, с което е допуснал приемане на наследството по опис и определение, с което е оставил без разглеждане искането да бъде дадено позволение за заличаване на едноличния търговец. При постановяване на определението е изложил съображения, че молбата е извън компетентността на този съд като се е позовал на чл. 60а ТЗ.
С обжалваното определение Софийски градски съд по същество е потвърдил този акт като е оставил без уважение частната жалба срещу него. Мотивирал се е, че заличаването може да бъде извършено свободно от жалбоподателките като наследници, тъй като една от уредените в закона хипотези на заличаване на едноличния търговец е чрез подаване на заявление от наследниците след смъртта му – чл.60а т.2 ТЗ. Съдът е изтъкнал, че липсва законово изискване за издаване на разрешение от съда за заличаване на ЕТ. Затова молителките нямат интерес да искат такова разрешение.
При горните обстоятелства и с оглед наведените в изложението основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав счита, че такова не следва да бъде допускано. Първият правен въпрос е определящ за изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с посочената практика. Така, с решение № 135 от 06.07.2011г. по гр.д. № 1482/2010г. на ІІг.о. касацонното обжалване е допуснато по въпроса дали срокът по чл. 61 ЗН е преклузивен или инструктивен, който въпрос е извън спорните в настоящето производство. Решението изобщо не касае приемане по опис на наследство, което включва предприятие на едноличен търговец. Второто сочено решение е № 437 от 17.01.2012г. по гр.д. № 70/2011г. на ІІІг.о. То разглежда въпроса дали наследниците на починал едноличен търговец, които не желаят да продължат неговата дейност, отговарят за задълженията на своя наследодател, като на въпроса е даден положителен отговор. Този въпрос също не е релевантен за изхода на настоящето производство. При тези констатации липсва основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обосновано от жалбоподателките; липсва мотивировка на някоя от проявните форми на това основание, както те са разяснени в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Такава обосновка липсва и спрямо втория и третия въпроси. Те взаимно се припокриват, а и не са намерили разрешение в обжалвания акт. Жалбоподателките са се позовали на чл. 65 ЗН за първи път в подадената частна жалба. Независимо от това, разпоредбата на чл. 65 ЗН не е неясна и липсват противоречиви тълкувания при прилагането й. Изр.2 на чл. 65 забранява на наследника, приел наследството по опис, да отчуждава недвижими и движими имущества на наследодателя в посочен срок, а заличаването на едноличен търговец не може да бъде приравнено на разпореждане с движима или недвижима вещ.
По горните съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
ІІ. По частната жалба по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обстоятелствата са следните: След постановяване на решението за приемане на наследството по опис е постъпила на 04.08.2014г. молба от заявителите с правно основание по чл. 250 ГПК, с което са поискали допълване на решението чрез вписване в наследствената маса и на [фирма]. На същата дата е депозирана и частната жалба до Софийски градски съд вх. № 8005938, в която те са изтъкнали пропуска на съда да включи в описа [фирма] и са поискали да бъде допуснато приемане по опис и на едноличния търговец. С решение от 06.08.2014г. на Софийски районен съд е допуснато допълване на решението от 16.07.2014г. като в наследството е вписан и едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически положения. Решението за допълване е връчено на заявителите на 16.09.2014г.
Въззивната инстанция е оставила без разглеждане искането в частната жалба за допълване, като е изтъкнала, че провеждането на производството по чл. 250 ГПК е в компетенциите на постановилия решението съд, а не на въззивния съд, а и такава процедура вече е проведена и е приключила с влязло в сила решение.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. От една страна, частните жалбоподатели не могат да искат от въззивния съд допълване на решението на първоинстанционния, а от друга страна, интересът им от това искане несъмнено е отпаднал, след като към момента на разглеждане на частната жалба то вече е уважено от Софийски районен съд.
Предвид изложеното, определението на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 8005938/04.08.2014г., следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25204/10.12.2015г. постановено по ч.гр.д. № 16687/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на В. В. К. и П. И. К. срещу определението на Софийски районен съд от 16.07.2014г. по гр.д. № 38696/2014г. за оставяне без разглеждане на молбата за даване разрешение за заличаване от Търговския регистър на [фирма], ЕИК[ЕИК].
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25204/10.12.2015г. постановено по ч.гр.д. № 16687/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на В. В. К. и П. И. К., касаеща допълване на решението от 16.07.2014г. на Софийски районен съд по гр.д. № 38696/2014г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: