О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 18.04. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 282 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1168/6.ІІ.2017 г. на [община], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Б. против решение № 94 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 11.VІІ.2016 г., постановено по т. д. № 164/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 70/7.ІІІ.2016 г. на ОС-Бургас по т. д. № 234/2015 г.: за осъждането на общината настоящ касатор – на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото [фирма]-София следните четири суми: 1./ В размер на 9011 лв. (девет хиляди и единадесет лева), представляваща дължимо обезщетение за периода 1.VІІ.2012 г. – 15.ІХ.2012 г. за лишаването на търговеца от ползване на предадените на ответната община с протокол от 4.ХІІ.2001 г. на четири полумасивни сгради, представляващи негова ведомствена почивна база; 2./ В размер на 10 884 лв. (десет хиляди осемстотин осемдесет и четири лева), представляваща дължимо обезщетение за ползването на тази почивна база в периода 15.VІ.2013 г. – 15.ІХ.2013 г.; 3./ В размер на още 10 884 лв. (десет хиляди осемстотин осемдесет и четири лева), представляваща дължимо обезщетение за ползването на същата почивна база в периода 15.VІ.2014 г. – 15.ІХ.2014 г., КАКТО и ведно със законната лихва върху сбора от главниците на тези три обезщетения, считано от завеждането на делото (18 май 2015 г.) и до окончателното изплащане на сборната сума от 30 779 лв.; 4./ В размер на 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за нанесените вреди на ведомствената почивна база на търговеца-ищец, настъпили в периода след месец май`2012 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане. Съразмерно с уважената част от тези искови претенции, общината е била осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцовото [фирма]-София и съдебно-деловодни разноски в размер на 4 970.81 лв.
Главното оплакване на общината настоящ касатор е за нищожност на атакуваното въззивното решение: предвид постановяването му от „незаконен състав”, т.е. различен от този, пред който са били проведени устните състезания между страните по спора в производството пред Бургаския апелативен съд и е приключено съдебното дирене, а също и поради невъзможността волята на въззивната инстанция да бъде изведена, поради „абсолютната неразбираемост” на този съдебен акт. Алтернативно в касационната жалба на [община] жалба се поддържа, че това въззивно решение било неправилно: поради неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон /чл. 83, ал. 2 ЗЗД/, така и при допуснати от Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед всичко това общината касатор претендира за прогласяване на неговата нищожност и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд, а, алтернативно – за касирането на това неправилно въззивно решение и за постановяването на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените осъдителни искове на софийското [фирма] да се отхвърлят в предявените по делото техни размери, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от касатора разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [община] обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че произнасянето на Бургаския апелативен съд било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговата гражданска колегия, по следните два правни въпроса:
1./ „Следва ли да се приеме, че ищецът не е положил грижата на добър стопанин по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, ако бездейства и не се снабдява с изпълнителен лист за въвода му във владение, а също и като не предприема съответните изпълнителни действия против ответника за изваждането му от имот, за който се отнася исковата претенция за обезщетение поради лишаването му от ползване върху същия?”;
2./ „Ако в хода на производството пред нея въззивната инстанция установи, че дадената от първостепенния съд правна квалификация на предявените искове е неправилна, но крайните изводи на двете съдилища относно основателността на тези искови претенции съвпадат, следва ли да се отмени първоинстанционното решение на това основание – като неправилно, и да се постанови ново решение от въззивния съд, съобразно възприетата от него правна квалификация, или първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено?”
Отделно от горното, произнасянето на Бургаския апелативен съд с атакуваното решение обхващало и следният, противоречиво решаван от съдилищата в страната процесуалноправен въпрос: „За правната квалификация на иска, с който страна по развален предварителен договор за замяна на недвижими имоти претендира вреди, причинени от отказ на другата да й предаде фактическата власт върху обещания за замяната имот, изразяващи се в лишаването й от правото да ползва имота, както в нанесени щети по сградите?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за нищожност и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски, но без да са ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността /респ. – за недопустимостта/ на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност последното да страда от такъв порок по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК /респ. – по т. 2 от същия законов текст/, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
В процесния случай съществува вероятност атакуваното решение на Бургаския апелативен съд да е нищожен съдебен акт, предвид създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в Р. № 73/18.V.2015 г. на състав от неговото ІІІ-то г.о., постановено по гр. дело № 5113/2014 г., според което: „Когато съдебното решение е постановено от състав, включващ съдия, който не е взел участие в състава на съда, провел публичното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и то е прието за решаване, решението е нищожно като постановено от незаконен състав”. Същевременно може да се констатира, че тричленният състав от ТК на Бургаския апелативен съд, пред който е бил даден ход на делото за прения на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 30.VІ.2016 г., е различен от този, постановил атакуваното решение от 11.VІІ.с.г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 11.VІІ.2016 г. постановено по т. д. № 164/2016 г.
У К А З В А на касатора [община] чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Б. – адвокат Г. В. К. с кантора в този град, [улица], вх. 1, ет. І, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на сумата от 998.15 лв. (деветстотин деветдесет и осем лева и петнадесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2