О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 19.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 931 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] чрез юрисконсулт М. В. срещу решение № 262/08.02.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 919/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – М. Г. М. – лично и като баща и законен представител на Й. М. Г., оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор, като в срока за писмения си отговор предявяват насрещна касационна жалба срещу решението на САС в частта му, с която е отхвърлена претенцията на Й. Г. чрез нейния баща и законен представител за сумата 11 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди – лишаване от издръжка от родител, с основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ответника – К. И. П., не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от М. Г. М. – лично и като баща и законен представител на Й. М. Г. срещу ЗК [фирма] по чл.226 ал.1 вр. чл.223 КЗ за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от смъртта на К. С. И. при ПТП, станало на 14.01.2008 г., причинено от К. И. П., която е управлявала МПС, застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност”. Исковете са уважени от СГС съответно за 100 000 лв. неимуществени вреди за М. М. и 150 000 лв. – неимуществени вреди за Й. Г. със законната лихва, като са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери, а изцяло е отхвърлен иска на Й. Г. за 11 500 лв. – имуществени вреди – лишаване от издръжка от родител. Решението на СГС е обжалвано в цялост и е оставено в сила от САС. САС е приел, че в случая е причинено ПТП на 14.01.2008 г., при което е починала К. С. И., с която М. М. е живял на съпружески начала, а Й. М. Г. е нейна дъщеря. Произшествието е причинено от К. И. П., управлявала МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, призната за виновна с влязла в сила присъда. П. е управлявала МПС, застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност”. САС е приел, че сключената застраховка по риска „гражданска отговорност” ползва водача на МПС, който е лицето, което го управлява непосредствено, като упълномощаването на лицето, управлявало непосредствено МПС-то от собственика, ползвателя или държателя на МПС-то може да бъде изрично, в писмен вид, устно или конклудентно. Доколкото в случая липсват данни, процесното МПС да е било отнето противозаконно към датата на застрахователното събитие, САС е приел, че управлявалата процесното МПС К. П. при настъпилото ПТП се ползва от застрахователната закрила на застраховката по риска „гражданска отговорност, сключена между ответника ЗК [фирма] като застраховател и нейния съпруг М. К. П. като застрахован и собственик на процесното МПС. Съдът е изложил и конкретни съображения, с оглед на които е определил размера на обезщетенията за неимуществени вреди за двамата ищци, свързани с близостта им с пострадалата и претърпените болки и страдания, причинени от нейната смърт.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. „За правото на обезвреда в случаите, при които е налице липса на упълномощаване от страна на застрахованото лице по отношение на водача на превозното средство”.
2. „Следва ли да се формират мотиви в случаите на неангажирани доказателства за качеството „упълномощен водач”…., а в наказателното производство са приобщени изрично такива относно липсата на упълномощаване” и „дали следва да се презюмира упълномощаване в случаите, когато водачът е неправоспособен”.
3. „Фактическият състав на престъплението по чл.195 и чл.346 НК препокрива ли се с хипотезата на „липса на упълномощаване” по смисъла на прието в цитирани две решения на ВКС”
Обобщени, въпросите на касатора се свеждат до наличието или липсата на упълномощаване на водача на МПС, причинил ПТП-то, в случая К. П. – съпруга на собственика на МПС-то, сключил застраховка по риска „гражданска отговорност”, който въпрос безспорно е обусловил е крайния изход на спора. Константна е практиката на ВКС по ГПК /отм./, както и по реда на чл.290 ГПК, с която се приема, че в чл.402 ТЗ /отм./, Наредба за задължителното застраховане /отм./ и чл.267 КЗ няма изискване за определена форма на упълномощаване. При липса на данни, водачът да е отнел лекия автомобил по престъпен начин – чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК/чл.267 ал.2 т.1 КЗ/, притежава ключовете и документите на колата /протокол от ПТП/, може да се приеме, че управлението на МПС-то е станало със съгласието на собственика – р. № 667/09.10.2008 г. на ВКС, така и р. № 173/30.10.2009 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, в какъвто смисъл са и р.№ 22/01.04.2009 г. на ВКС, р. № 113/2009 г. на ВКС и др. Такова е и разрешението в обжалваното решение при изложени съображения от САС. Доколкото в случая лицето, управлявало процесното МПС и причинило ПТП-то, при което е пострадала К. С. И., е съпруга на собственика на процесното МПС – М. К. П., има всички основания да се приеме, че тя се ползва от закрилата на сключената от съпруга й застраховка по риска „гражданска отговорност” и като неправоспособен водач /чл.267 ал.2 т.2 КЗ/, както е прието в обжалваното решение, което не противоречи на цитираната съдебна практика. Липсата на изрично упълномощаване или неправоспособността за управление на МПС не са обстоятелства, установяващи противозаконно отнемане на МПС по смисъла на чл.195 и чл.346 НК или друга хипотеза, при която застраховката по риска „гражданска отговорност не покрива отговорността за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно превозно средство по смисъла на чл.267 КЗ.
Доколкото не се излагат други съображения за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК извън съпоставката с цитираната съдебна практика на ВКС, с която обжалваното решение е в съответствие, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на ЗК [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
С оглед недопускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ЗК [фирма], не следва да се разглежда насрещната касационна жалба /чл.287 ал.4 ГПК/.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38 ал.2 от ЗА, касаторът следва да заплати на адвокат П. К. от АК Стара З. – пълномощник на ответниците по жалбата, адвокатско възнаграждение в размер на 5 900 лв., определено при условията на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262/08.02.2011 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 919/2010 г.
ОСЪЖДА „ЗК [фирма], с ЕИК №[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат П. К. от АК Стара З., с адрес [населено място], [улица], офис 3 на основание чл.38 ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 5 900 лв. /пет хиляди деветстотин лв./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.