О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 02.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
секретар Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1437/2017 г.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 57 от 16.01.2013 г. по в. т. д. № 2277/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски районен съд решение № 2561 от 01.06.2012 г. по гр. д. № 13113/2011 г., е уважен предявеният от С. Г. Д. от [населено място], Област В. срещу банката-молител иск за признаване за установено, че договор за ипотека от 10.04.2008 г., обективиран в н. а. № 68, том ІІ, рег. № 1681, дело № 288/2008 г. на нотариус Д. В., с район на действие – Варненски районен съд, е нищожен поради липса на валидно учредена представителна власт.
Искането за отмяна е обосновано с твърдението на молителя, че изходът на делото, приключило с атакуваното решение, е обусловен от разрешението на въпроса за това какво следва да е съдържанието на пълномощното, за да е налице валидно учредяване на представителната власт на пълномощника, чрез когото е сключен договорът за разпореждане с имуществото на упълномощителя. С оглед обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение на посочения въпрос е в противоречие с приетото впоследствие Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, молителят счита, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. С молба от 21.09.2017 г. същият отправя искане да не бъдат присъждани разноски в полза на ответника по съображения за липса на противоправност в поведението му към момента на иницииране на извънинстанционното производство.
Ответникът по молбата – С. Г. Д. от [населено място], Област В. – оспорва същата като недопустима, респ. като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 04.05.2017 г. и в писмена молба от 26.09.2017 г. Пълномощникът на същия претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК преклузивен 3-месечен срок.
Същата обаче е недопустима.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение. Следователно, доколкото искането за отмяна на процесното въззивно решение е аргументирано с основание, каквото не е предвидено в Гражданския процесуален кодекс (чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК) и с оглед обстоятелството, че молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в тези норми основания, същата следва да бъде оставена без разглеждане (т. 10 от цитираното тълкувателно решение).
При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ответника по молбата адвокат Р. Д. от В. адвокатска колегия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., определено в съответствие с чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на молителя за недължимост на разноски в полза на ответника. Обстоятелството, че към датата на подаване на молбата все още не е било постановено Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не може да обоснове извод за отпадане отговорността на молителя за разноски. Реализирането на тази отговорност е обусловено единствено от изхода на инициираното от него дело, а не от това дали поведението му е „противоправно”.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 57 от 16.01.2013 г. по в. т. д. № 2277/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Р. Д. Д. от В. адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: