4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
С., 22.03. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 4491/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионално управление по образованието [населено място] представлявано от И. П., правоприемник на Регионален инспекторат по образованието [населено място] против въззивно решение № 235 от 27.06.2016г. по в. гр. дело № 293/2016г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 88 от 22.03.2016г. по гр. дело № 1595/2015г. на Димитровградски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Регионален инспекторат по образованието [населено място] и Основно училище „Х. С.” [населено място], [община], че Д. Д. П. е завършила основно образование през учебната 1993/1994г. в Основно училище „К. и М.” [населено място], Хасковска област и е разпоредено да се състави свидетелство за завършено основно образование за удостоверяване на този факт.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – доказването на факта на завършването на осми клас, при липса на училищна документация, достатъчно ли е за издаване на свидетелство за завършено основно образование или на дубликат на свидетелство за завършено основно образование и липсата на данни за годишните оценки по изучаваните учебни предмети в осми клас пречка ли е за издаване на свидетелство за завършено основно образование или на дубликат на свидетелство за завършено основно образование. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с представена съдебна практика – съдебни актове за които няма данни да са влезли в сила. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Д. Д. П., чрез пълномощник адв. Д. К., в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси. Поддържа, че представената съдебна практика касае случаи, с които е дадено разрешение на хипотези различни от разгледания по делото, което изключва наличие на противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Навеждат се доводи, че няма данни представените съдебни решения да са влезли в сила, както и че поставените правни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 542 и сл. ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението първи въпрос визира установените по делото факти и доколко те съставляват основание за уважаване на молбата, а вторият правен въпрос не е бил предмет на обсъждане с обжалваното решение. Така поставени въпросите не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК защото, фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл. 288 ГПК. В това производство касационната инстанция проверява само правните разрешения на съда, при приетите от него факти. В този смисъл ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, според което правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
По делото е разгледана молба по чл. 542 ГПК, която намира приложение само по отношение на юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелствуващи документи, ако те не са съставени и не могат да бъдат съставени, или макар да са съставени са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени от органа, компетентен да издава такъв документ. При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил характера на производството – отчел е, че за молителката има правен интерес от установяване на факта на завършено основно образование, както и че документът за завършена образователна степен не може да бъде съставен от съответното учебно заведение, поради закриване на същото и липса на запазена първична училищна документация. В този смисъл въпросът за издаване на дубликат не е стоял за разрешаване пред съда. Молбата е уважена след подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал, чрез който по несъмнен начин е било установено, че молителката е завършила основното си образувание през учебната 1993/1994г. в основното училище в [населено място], след което то е било закрито и училищната документация не е съхранена, при отчетен факт, че на същата е било издадено свидетелство за завършено основно образование от ОУ „К. и М.” [населено място] на 26.06.1994г., серия Д-94, № 0063560, отбелязано във личния й картон при продължаване на образованието й в Техникум по ветеринарна медицина [населено място].
Доколкото касационният ответник се е позовавал на разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от Наредба № 4/16.04.2003г. за документите за системата на народната просвета съдът е посочил, че текстовете касаят първоначалното издаване на свидетелство за основно образувание и издаването на дубликат в случаите, при които училищната документация е налична и въз основа на отбелязванията в същата документът може да бъде съставен, хипотеза различна от установената по делото, по отношение на която е приложима разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета постановяваща, че в случаите, при които липсва училищна документация за издаване на дубликат, заинтересуваните лица могат да установят правата си по съдебен ред. Съдът е обосновал и пасивната легитимация на касационния ответник с ал. 3 на чл. 64 от цитирания правилник, която сочи началникът на регионалния инспекторат по образованието, като лицето определящо училището, което следва да издаде документа.
Представената от жалбоподателя съдебна практика, освен че не отговоря на изискванията по чл. 280, ал. 2 ГПК, визира случаи различни от разгледания по настоящето дело, което изключва възможност за констатиране на противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 235 от 27.06.2016г. по в. гр. дело № 293/2016г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ