О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 22.06.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 юни през 2017 г, в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия М. Иванова частно гражданско дело № 2199 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на П. Х. Г. срещу определение № 346 от 23.12.2016 г. по гр.д. №5001/16 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател за отмяна на решение № 137 от 11.06.2015 г. по гр.д. №45/15 г. по описа на Върховния касационен съд, второ г.о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, поради неговата неправилност – незаконосъобразност. Сочи, че поради липса на надлежно представителство е бил лишен от правото да участва в производството по гр.д. 45/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, второ г.о. по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят счита, че не е упълномощавал адв. П. Д. за представителство в рамките на производството по отмяна, както и че адв. Д. е попълнила съдържанието на подписания от П. Г. празен лист със съдържание, противоречащо на действителната му воля, за което е сезирал Прокуратурата на Република България.
Ответниците по частната жалба Т. И. и М. И. я оспорват като неоснователна.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното:
С обжалваното пред настоящия състав определение, Върховният касационен съд е оставил без разглеждане молбата на П. Х. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 137 от 11.06.2015 г. по г.д. №45/15 г. на Върховния касационен съд, второ г.о., с което на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК по молба на Т. И. и М. И. е отменено решение № 2396 от 08.04.2014 г. по г.д.№ 4842/2007 г. по описа на Софийски градски съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Прието е, че решението по чл. 309, ал. 2 ГПК не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК поради еднократната възможност за извънинстанционен контрол на съдебните решения.
Обжалваното определение е правилно.
Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънреден и извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд /което не е изгубило действие при новата процесуална уредба, създадена с ГПК от 2007 г. и продължава да се прилага от съдилищата/ на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните и техните правоприемници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В производството по отмяна съдът не разглежда предмета на спора по същество, а единствено наличието на основание за отмяна на решението. На това сочи и правилото на чл. 307, ал. 3 ГПК, според което при уважаване на молбата за отмяна Върховният касационен съд изцяло или отчасти отменя решението и връща делото за ново разглеждане от надлежния съд, който се произнася по съществото му. В такъв случай на отмяна при наличие на изчерпателно посочените основания по чл.303 ГПК ще подлежи влязлото в сила решение, с което спорът е решен по същество със сила на пресъдено нещо.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът в производството по отмяна е обвързан от посоченото от молителя основание за отмяна на решението. В молбата за отмяна е посочено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като в мотивите на обжалваното определение ВКС е обосновал липсата на това основание за отмяна дори и в случай, че молбата е била подадена срещу подлежащ на отмяна акт.
Доколкото в жалбата се излагат твърдения за наличие на престъпни действия, каквито са подправка на документ и измама от страна на пълномощника по делото, то същите следва да се установят по надлежния ред, тъй като гражданският съд не е компетентен да се произнесе по въпроси от компетентността на наказателния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, друг състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 346 от 23.12.2016 г., постановено по гр.д. № 5001/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.