О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело № 4158 /2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Ж. В. от [населено място] , представляван и със съдебен адрес от адв. В. Б. от САК срещу решение № 1317 от 24.06.2016г. по в.гр.дело № 4901/2016г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 2923 от 04.05.2015г. на Софийски градски съд.Изцяло са отхвърлени исковете на касатора за сумата 500 000 лева , предявени срещу С. И. Г. и В. Ц. М. с правно основание чл.45 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД , предявен срещу ДП „Национална компания – Железопътна инфраструктура” в качеството на възложител на първия ответник , с които искове А. Ж. В. е предявил за присъждане обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на своя брат А. Ж. В.,починал в чакалнята на ж.п.гарата на [населено място] на 11.03.2010г
Искът се е основавал на твърдение,че от 23,00 ч. вечерта до смъртта си , констатирана в 5.00 часа на 11.03.2010г починалият е бил оставен в безпомощно състояние в чакалнята на ж.п.гарата в [населено място] и първият ответник ,като ръководител движение не му оказал помощ, не взел никакви мерки , нито уведомил органите на МВР или „Бърза помощ“. Отвентикът С. И. Г. е бил служител на ДП„Национална компания-Железопътна инфраструктура”срещу което предприятие е предявен иск по чл.49 от ЗЗД. Ответницата М. е била кмет на [населено място] и въпреки че пострадалият нееднократно търсил помощ да бъде настанен в Дома за стари хора в селото , не му била оказана такава помощ и пострадалият не бил настанен, нито бил допускан в същия .
Съгласно отразеното в акт за смърт № 5/12.03.2010г и приетата медицинска експертиза , причина за смъртта на пострадалия,тогава на 73 години,са измръзване и алкохолно опиянение .Софийски апелативен съд е изтъкнал както че ищецът, брат на починалия , не е от кръга лица с право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт , така и че соченото виновно и противоправно поведение на ответниците физически лица не е налице: няма пряка причинна връзка между смъртта на А. В. и действията и бездействията на ответниците– физически лица и не е налице непозволено увреждане в неговия сложен фактически състав,съответно основание за уважаване на исковете по чл. 45 и чл.49 ЗЗД .
Касационната жалба съдържа оплакването ,че е нарушен критерият за справедливост при отказа да се присъди обезщетение на брат на починал, който няма никакви други роднини. Поради това неправилно в конкретния случай е прието ,че ищецът не е легитимиран. Последният е бил единственото семейство на починалия , като следва да се отдаде значение на тази принадлежност , а не на степента на родство . В изложение към касационната жалба е поставен въпроса за преценката на тези конкретни обстоятелства,с оглед преценката за приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД , като се сочат основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК.По първото наведено основание се цитират две съдебни решения (Р 3794-59г І г.о и Р 1102-81г на ВС на РБ) на които според защитата обжалваното въззивно решение противоречи .
С определение №24 от 16.01.2019г на ВКС ІІІ г.о е присъединено образуваното производство по частна жалба вх. № 2594 /12.08.2018 г. на А. Ж. В. срещу определение № 1039 от 24.03.2017 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4901/2015 г. с което в частта за разноски е допълненно обжалваното решение № 1317 от 24.06.2016 г на САС и жалбоподателят е осъден да заплати на ДП „НКЖИ“ сумата от 3530 лв. разноски като юрисконсултско възнаграждение , за производството пред въззивната инстанция.
В частната жалба се изтъква ,че присъдените разноски са непосилни за страната , че ищецът е бил освободен от държавна такса по делото и че същият е в обективна невъзможност да заплати присъдените разноски ,като несъобразяването с това обстоятелство сочи на очевидна неправилност на определението.
В отговор ответникът ДП ”НК Железопътна инфраструктура” оспорва основанията за допускане на касационната жалба до разглеждане , тъй като решението отговаря на критерия за справедливост и установената практика . Обстойно се коментират постановите на ППВС № 4 /61г и ППВС№5/69г по поставения въпрос .
Оспорва се основателността и на частната жалба .
Претендират се разноски , юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Освен че на свой ред е възприел изводите на първостепенния съд , според които ищецът не е от кръга лица и родственици с право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък и се е позовал на ППВС № 4 /61г и ППВС№5/69г по този въпрос за да приеме, че обезщетяването на ищеца в случая е несъвместимо с критерия за справедливост , въззивният съд решаващо е изтъкнал и друго съображение за отхвърляне на иска – липсата на елементите от състава на деликта спрямо сочените като виновни за смъртта на А. В. лица, който въпрос е и обуславящ за отговорността по чл. 49 ЗЗД на привлечения ответник ДП ”НК Железопътна инфраструктура” .
По отношение изложените от въззивния съд решаващи фактически и правни изводи по основанието на иска с оглед установяване на непозволено увреждане (деликт), касационната жалба не съдържа оплаквания, нито в изложението се формулира правен въпрос , свързан с тях .
Поради това и отговорът на въпрос за прилагане критерия в чл. 52 ЗЗД и принципа на справедливостта при определянето на кръга лица с право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък , който въпрос единствено е посочен в изложението , няма да обуслови други решаващи изводи по основанието на иска и да промени изхода на делото .
Поради изложеното, съображенията на въззивния съд, позовал се включително на Постановление № 2/30.ХІ.1984г., понастоящем обявено за загубило сила с приемането на на ТР №1 от 21.06.2018г по т.д № 1/2016г на ОСГТНК , не могат да се възприемат като решаващи за изхода на делото и да обусловят допускане на решението до касационно обжалване . С Постановлението на ВС от 1984г са били дадени задължителни указания на съдилищата ,че кръгът на лицата,имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/61 г.и ППВС № 5/69г. и няма основания за разширението му по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
Въпросът, поставен в изложението вече е изчерпателно изяснен в задължителна за съдилищата практика на ВКС,възприета след постановяване на въззивното решение ,с приемането на ТР №1 от 21.06.2018г по т.д № 1/2016г на ОСГТНК на ВКС. Възможността за обезщетяване на други лица извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г на ВС на РБ съгласно принципа в чл.52 ЗЗД се допуска като изключение – само за случаите,когато позитивно установени житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.Този подход е следвал и въззивния съд при преценка на обстоятелствата по делото, като е изтъкнал,че обезщетяването на ищеца в случая не отговаря на критерия за справедливост .
Следва да се добави ,че при очертаната правна рамка на въззивното решение и предвид решаващите мотиви на въззивния съд в единното им съдържание,не се е обективира противоречие с установеното разбиране по въпроса включват ли се в кръга на лицата,легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки,братята и сестрите на починалия, доколкото братята или сестрите на починали лица могат по изключение да бъдат включени в този кръг, ако се ангажират да установят,че са създали с починалия постоянна,трайна и дълбока емоционална връзка – особено близка привързаност, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.Наличието на особено близка житейска връзка между братя,като основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата за изградени отношения , като близост и общуване , съвместно живеене, подпомагане, грижа и взаимопомощ, но преди всичко тези обстоятелства следва да се заявят и докажат от ищеца .Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за указаната връзка ,каквато в случая по настоящето дело ищецът не твърди да съществува а и подобен довод би противоречал на безспорните факти. .От заявените с иска и установени по делото обстоятелства следва,че предпоставките за подобна връзка в случая са липсвали. Касаторът се позовава на наследяването и че починалият няма други близки родственици освен него, което не е критерии по отношение на основанието ищецът, като негов брат,да получи търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставения въпрос е изтъкнато без конкретна обосновка в изложението и не е налице,тъй като отговор на въпроса е даден в задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС .
По частната жалба .
Оплакванията на касатора срещу определението за разноските,с което въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК ,като е присъдил на ответника разноски по чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 3 530 лв са частично основателни. Макар освободен от държавна такса по иска,ищецът дължи разноските на ответната страна съобразно изхода на делото.
Неправилно е определен размера на тези разноски въз основа на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Разноските са присъдени на основание чл.78, ал.8 ГПК като дължими от ищеца с оглед на защита на ответника от юрисконсулт пред въззивната инстанция, като следва да се съобрази изменението на чл.78, ал.8 ГПК (ДВ бр.8/2017г)и те да не се надхвърлят максималния размер за съответния вид дело , съгласно Закона за правната помощ. В частта ,с която на посоченото основание са присъдени разноски над сумата 300 лева, определението следва да бъде отменено като незаконосъобразно .
В настощето производство също се дължат и присъждат поискани разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК и такива следва да бъдат присъдени в размер на 200 лева .
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1317 от 24.06.2016г. по в.гр.дело № 4901/2016г. на Софийски апелативен съд .
Отменява определение № 1039 от 24.03.2017 г. по гр.д. № 4901/2015 г. на Софийския апелативен съд за изменение на решението в частта за разноски , с което А. Ж. В. от [населено място], [жк],[жилищен адрес] ар.№15 е осъден да заплати на ДП „Национална компания-Железопътна инфраструктура” със седалище София , [улица] юрисконсултско възнаграждение в частта за разликата над сумата 300 лева , до размера на присъдените 3 530 лева и го потвърждава в останалата част , до размера на присъдените разноски от 300 лева.
Осъжда А. Ж. В. от [населено място] , [жк],[жилищен адрес] ар.№15 да заплати на ДП „Национална компания-Железопътна инфраструктура” със седалище София , [улица] сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .