6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 28.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2969 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „СИВАР” ЕООД, представлявано от адв. М. Д., срещу определение № 2752 от 30.08.2018г. по в.ч.гр.д. № 3717/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 12 състав, с което е потвърдено разпореждане № 65 от 11.05.2018г. по т.д. № 3306/2017г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно определение е върната исковата молба на частния касационен жалбоподател.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не почива на събраните по делото доказателства и на направените доводи и възражение и е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че по делото няма никакво правно основание за назначаването на особен представител на ответното дружество, въпреки обратния извод на въззивния съд. Твърди, че съгласно постоянната практика на ВКС институтът на особеното представително по назначение от съда е неприложим за юридическите лица. Твърди още, че случаите на назначаване на особен представител на страна в процеса са изчерпателно изброени и нормата на чл.29 ГПК не може да се прилага по аналогия, поради което даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е неправилно. Излага доводи за липса на предпоставките на чл.29 ГПК и за неправилност на извода на въззивния съд за липса на законен представител на „Меком” АД в лицето на ликвидатора му, като счита, че е без правно значение обстоятелството дали назначеният ликвидатор е встъпил в длъжност или не. Поддържа, че въззивният съд си е отклонил от съдебната практика по прилагането на 635, ал.3 ГПК и неправилно е тълкувал нормата на чл.694, ал.7, изр.3 ТЗ. Сочи, че въззивният съд не е разгледал възражението му, че ответното дружество има и други органи в лицето на върховния си орган – общото събрание на дружеството и на вписания в търговския регистър Надзорен съвет, който съгласно чл.241, ал.2 ТЗ и чл.44, ал.1, т.1 от устава е компетентен да избере членовете на УС и чието бездействие не може да оказва негативни последици върху трети лица. Поради това счита, че в случая не е налице обективна невъзможност за законово представителство, а е налице изкуствено създадена от страна на самия ответник субективна невъзможност за неговото законово представителство. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:
1. Приложим ли е институтът на особеното представителство за юридическите лица? Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 803 от 13.01.2011г. по гр.д .№ 1236/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 100 от 08.05.2013г. по гр.д. № 2030/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
2. С прекратяването на ликвидацията на основание чл.272а, ал.1 ТЗ чрез влизане в законна сила на решение по чл.630 ТЗ назначеният ликвидатор продължава ли да представлява несъстоятелния длъжник при условията на чл.635, ал.3 ТЗ в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ като единствен законен представител на търговеца или търговецът остава без законен представител по тези производства? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение № 457 от 03.08.2015г. по ч.т.д. № 1473/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и с определение № 2109 от 04.07.2018г. по ч.гр.д. № 2910/2018г. на САС.
3. С прекратяването на представителната власт на ораните на длъжника от съда по несъстоятелността прекратява ли се автоматично и представителната власт на упълномощения адвокат да представлява несъстоятелния длъжник в производствата по чл.694 ТЗ или даденото пълномощно продължава да действа до заличаването на дружеството – чл.41, ал.1, предл. последно ЗЗД по отношение на представителството в производствата по чл.694 ТЗ? Твърди, че по този въпрос няма практика на ВКС и излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд.
4. Дължат ли се предварително разноски от ищеца в производството по чл.694 ТЗ с оглед разпоредбата на чл.694, ал.7, изр. трето ТЗ? Твърди, че по този въпрос също няма формирана практика на ВКС и че даденото от въззивния съд тълкуване на закона е неправилно.
5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 210 от 15.08.2014г. по гр.д .№ 6605/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 392 от 10.01.2011г. по гр.д № 1321/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 68 от 24.04.2013г. по т.д .№ 78/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60 от 05.06.2012г. по гр.д. № 546/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 166 от 15.07.2013г. по гр.д. № 1285/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 15 от 23.01.2017г. по т.д .№ 2388/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 161 от 04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 3 от 15.03.2016г. по гр.д .№ 2526/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Ответникът „Меком” АД /в несъстоятелност/ не представя отговор на частната касационна жалба.
Синдикът на „Меком” АД /н/ Р. Т. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че: представената съдебна практика по първия въпрос е изцяло неотносима към поставения от касатора въпрос, тъй като всички актове се отнасят до призоваването на ответниците – юридически лица по реда на чл.50, ал.4 ГПК и неприложимостта на чл.47, ал.6 ГПК за назначаване на особен представител в тази хипотеза; вторият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, тъй като в конкретния случай назначен ликвидатор няма /назначените ликвидатори, в това число последният – И. И., са отказали да изпълняват длъжността и не са встъпили/; във връзка с третия въпрос – адв. Б. не е предприел каквито и да било действия по осъществяване на процесуалното представителство и защита на „Меком” АД по предявените против него установителни искове и не може да бъде задължен да стори това; нормата на чл.694, ал.7 ТЗ е напълно ясна и недвусмислено сочи, че единствено държавната такса не се внася предварително от ищеца; въззивният съд е обсъдил всестранно доводите и възраженията на частния жалбоподател, поради което по отношение на последния въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, за да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, е приел, че ответникът по предявения иск по чл.694, ал.2 ТЗ „Меком” АД – в несъстоятелност няма надлежно избран управителен съвет /законен представител/, поради което са налице основанията по чл.29, ал.2 ГПК за назначаване на особен представител, за да могат спрямо него да се извършват валидни процесуални действия. Изложил е съображения, че съдът е задължен да предприеме служебно действията, които обезпечават развитието на исковия процес, при условие, че е надлежно сезиран, като невнасянето на разноски по чл.29 ГПК, макар да не е нередовност на исковата молба, препятства по-нататъшното развитие на делото и поради това съдът следва служебно да укаже на ищеца да внесе необходимите разноски и му разясни какви ще бъдат подледиците, ако не изпълни указанията. Въззивният съд е приел, че последният назначен на ответника ликвидатор не може да представлява дружеството, тъй като по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, както и че е прекратена представителната власт на упълномощения адвокат, тъй като прекратяването на представителната власт на органите на длъжника от съда по несъстоятелност води до отпадане на властта на упълномощеното лице. Посочил е, че нормата на чл.694, ал.2 ТЗ освобождава ищеца от предварително внасяне на държавна такса, но не и от разноски по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решенията, на които частният жалбоподател се позовава, за да обоснове допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване, са неотносими, тъй като даденото в тях разрешение и във връзка с приложението на чл.50, ал.4 и чл.47, ал.6 ГПК, а не във връзка с приложението на чл.29, ал.2 ГПК в хипотезата, в която липсва законен представител на търговско дружество, тъй като е заличен.
Вторият процесуалноправен въпрос, макар да е обсъждан от въззивния съд, не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ изхода на делото. Въпросът е предпоставен от твърдението, че преди откриване на производството по несъстоятелност ответното дружество е имало назначен ликвидатор, докато съгласно служебно извършена справка за вписванията и обявените актове в ТР, назначените ликвидатори, в това число последният назначен ликвидатор И. Й. И., не са дали съгласие, а са отказали да изпълняват функцията на ликвидатор, като последният ликвидатор е бил заличен на 07.06.2016г., преди произнасянето на първоинстанционния съд.
Третият и четвъртият процесуалноправни въпроси са обсъждани от въззивния съд, но не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Частният жалбоподател само формално се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на липсата на съдебна практика, но не е обосновал защо счита, че посоченото основание за допускане на касационно обжалване е налице. В случая относимите разпоредби на чл.635, ал.3 ТЗ, чл.41 ЗЗД и чл.694, ал.7 ТЗ са ясни и пълни и по тях не е формирана неправилна съдебна практика, която се налага да бъде променяна или осъвременявана. Изложените от частния жалбоподател доводи за неправилно прилагане на посочените норми от въззивния съд не обосновават наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а представляват оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
Петият процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, също не може да обоснове касационно обжалване, тъй като съдът не е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички относими към предмета на производството доводи и възражения на частния жалбоподател, а несъгласието на частния жалбоподател с изводите на съда не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2752 от 30.08.2018г. по в.ч.гр.д. № 3717/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: