4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 223
София, 29.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 760/2012 г.
Производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] и на „Радиант Т. И.” със седалище и адрес на управление Британски Вирджински острови, и двамата представлявани от управителя П. А. М., срещу определение № 1335 от 21.06.2012г. по ч.гр.д. № 1756/2012г. на Софийски апелативен съд. С последното въззивната инстанция потвърдила разпореждане от 26.03.2012 г. по гр.д.№ 4689/2011 г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 10 състав, с което е върната частната им жалба против определение от 07.12.2011 г., постановено по същото дело, с което е върната исковата им молба срещу [фирма] и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се поддържат доводи, че съществуващата обективна невъзможност исковата молба от името на [фирма] да бъде подписана от всички управители на дружеството поради настъпилия дълбок и непреодолим конфликт в отношенията им съставлява основание по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на дружеството – ищец. Като приел противното въззивният съд постановил неправилно определение, което частните кастори молят да бъде отменено и назначен особен представил на дружеството, който да упражни вместо управителите правата на дружеството за защита на интересите му. Изложено е съображение, че единият от управителите Д. е управител и на дружеството ответник [фирма].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалния въпрос относно предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на дружеството – ищец.
Ответната страна [фирма] представя писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането за връщане на частната жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба на [фирма] и на „Р. Т. И.”, с обжалваното определение са потвърдени изводите на първоинстанционния съд, че ищецът [фирма] не е изпълнил разпореждането на съда пълномощното на адвокат А. да бъде подписано от другите два управители на дружеството Г. Д. и К. К., които заедно с подписалият исковата молба управител П. М. представляват ищцовото дружество. Изложено е, че според чл.29, ал.4 ГПК основание за назначаване на особен представител е налице при противоречие между представител и представляван, която хипотеза в случая е налице само между [фирма] и ответника, доколкото последният се представлява от единия от управителите на първия. Самото противоречие обаче между представителите на [фирма] според съда не е основание за назначаването му на особен представител, доколкото релевантно по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК е противоречието по релацията представител-представляван в хипотезата, когато едно и също лице представлява и двете насрещни страни в процесуалното правоотношение или когато едно и също лице е едновременно представител на една от страните и участва в лично качество като насрещна страна в същото производство, която според съда не е налице в случая. Изтъкнато е, че предявяването на иск е действие на управление на дружеството, което следва да бъде упражнено от лицата, на които е възложено да осъществяват представителството му. Според въззивния съд институтът на особения представител не е средство за преодоляване на противоречието между лицата, които представляват само една от страните в процеса, нито за подмяна на волята на нейните органи досежно въпроса дали искът да бъде предявен, респ. дали да бъдат предприети процесуални действия по обжалване на съдебния акт, с който исковата молба е върната като нередовна.
Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, приложим с оглед препращането по чл.274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания.
Поставеният от частните касатори въпрос, касаещ приложението на чл. 29, ал.4 ГПК, отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него се съдържа произнасяне от въззивния съд.
По отношение на обусловилия изхода на делото въпрос обаче не е осъществена сочената от жалбоподателите допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Действително с представеното към изложението определение по т.д. № 12 от 6.01.2012г. по т.д. № 98/2011г., на основание чл.29, ал.4 ГПК Пазарджишкият окръжен съд назначил особен представител на [фирма] по съображения, че поради противоречие между тримата представляващи дружеството, овластени да го представляват заедно, те не могат да формират общо решение във връзка с интересите му.
Твърдението, че това определение е постановено по аналогичен на настоящия казус и поради това доказва противоречивото разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос е неоснователно. В производството, в което цитираният съдебен акт е постановен, жалбоподателят [фирма] е имал качеството на ответник по процесуалното правоотношение. Правилото е, че ищецът е този, който инициира исковия процес. При липсата на процесуални пречки за неговото развитие, ответникът участва в него независимо от своята воля. Ето защо при констатирано противоречие в интересите на лицата, овластени заедно да осъществяват представителството на ответника, което препятства защитата му в процеса, съдът е длъжен да назначи особен представител на дружеството – ответник, както всъщност правилно е процедирал Пазарджишкият окръжен съд.
Разглежданият случай не е такъв. Той касае не правото на защита, а надлежното упражняване на правото на иск, което предпоставя едностранно волеизявление на всички лица, овластени заедно да представляват жалбоподателя – ищец [фирма], каквато в случая е изразена само от управителя П.М.. С молба от 24.11.2011 г., /л. 57 по делото на СГС/, подадена от името на дружеството [фирма], останалите двама – К. К. и Г. Д. са направили изявление, че не поддържат образуваното против [фирма] исково производство и искат неговото прекратяване. Обстоятелството, че единият от тях същевременно е представляващ и ответното дружество, би могло да обоснове приложението на чл.29, ал.4 ГПК само по отношение на ответното дружество, но не и на ищцовото. Подаването на исковата молба само от единия му управител налага извода, че правото на иск е ненадлежно упражнено и както правилно е прието с обжалваното определение, отсъствието на тази абсолютна процесуална предпоставка не може да бъде преодоляна чрез института на особения представител, тъй като той не е носител на правото на иск. Това правомощие принадлежи само на страните по правния спор, които чрез иска търсят защита на правата, които този спор засяга. Несъмнено, особеният представител не може да замести в случая липсващата едностранна воля на носителя на субективното право да задължи съда да развие исковото производство, тъй като не е страна по правния спор.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване следва да бъде отклонено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1335 от 21.06.2012г. по ч.гр.д. № 1756/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: