1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 29.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 968 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. А. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Р. А. срещу определение № 1577 от 30.06.2014г. по ч. гр. дело № 2496/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение от 11.03.2014г. по т. дело № 144/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-17 състав, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради неговата незаконосъобразност. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно се е позовал на множество еднакви незаконосъобразни решения на Общото събрание на [фирма]. Релевира доводи, че потвърждаването на обжалваното определение би имало за последици постигане на очевидно противоправни резултати, изразяващи се в незаконосъобразно изключване на съдружника П. А. М. и освобождаването му като управител на ответното дружество, а умишленото забавяне на опита да бъдат вписани незаконосъобразните решения целят създаването на невъзможност за защита на съдружника от незаконосъобразните решения и обезпечаване на вписването им чрез обжалване на постановения по заявлението отказ.
В приложено към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и молбата – уточнение от 13.01.2015г. частният жалбоподател излага доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се на обстоятелството, че съдружниците в ответното дружество черпят права от собственото си противоправно поведение, като без знанието на съдружник проведат срещу него процедура по изключването му, без да го уведомят надлежно и заявят за вписване приетите в нарушение на закона и дружествения договор решения след изтичане на тримесечния срок по чл. 74 ТЗ.
Ответникът [фирма], [населено място] и третите лица помагачи Г. И. Д. и К. Т. К., двамата от [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск на П. А. М. срещу [фирма] за отмяна на решенията на Общо събрание на съдружниците на ответното дружество, приети на 12.01.2012г., въззивният съд е приел, че ищецът не е легитимиран да обжалва тези решения, тъй като към датата на Общото събрание – 12.01.2012г. ищецът вече е бил изключен като съдружник с предходно решение на Общото събрание от 18.11.2011г. Съдебният състав е изложил съображения, че с приемане на решението за изключване на ищеца като съдружник на 18.11.2011г. същото е породило последици вътре в дружеството и по подадената срещу него жалба не е постановен влязъл в сила съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не е посочил този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Изложените в частната касационна жалба, изложението и молбата – уточнение доводи и съображения представляват оплаквания за незаконосъобразност на определението и са от значение за правилността на обжалвания въззивен съдебен акт във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице доказателства, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1577 от 30.06.2014г. по ч. гр. дело № 2496/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.