1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№223
София, 30.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1016 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Определение № 795 от 23.02.2016г. по ч.гр.д.№ 305/2016г. на Софийски АС, с което е потвърдено определението от 30.10.2015г. по т.д.№ 4237/2014г. на СГС, ТО,VІ-15 състав, с което производството е спряно до влизане в сила на решението по т.д.№ 3164/2014г. по описа на Софийски градски съд.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че предмет на спора по т.д. №3164/2014г. на СГС не е заличаване или прекратяване действието на по-ранната марка рег.№ 83217, а е установителен иск, при уважаване на който, и при инициатива на ищеца, може да се образува производство за заличаване на марката пред ПВ – т.е. искът по това дело няма за пряка последица прекратяването или заличаването на процесната марка. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и посочва, че касационното основание е проблемът с допускане на спирането на дела поради висящи производства по заличаване на търговската марка, разрешаван противоречиво от съдилищата като се позовава на определение по т.д.№ 7951/2012г. на ТО, 10 състав на СГС.
В писмен отговор „Б. А. С.П.А.”, Италия оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Посочва, че добросъвестността на заявителя на националната марка е задължително условие за успешното провеждане на иска за забрана на ползването на марката на Общността, което следва от разпоредбата на чл.165, пар.5 от Регламент ЕО № 207/2009 на Съвета от 26.02.2009г. относно марките на Общността. Поддържа, че макар условието за „добросъвестност“ да не е указано в пар.26,ал.5 ПЗР на ЗМГО, неговата задължителност следва от този текст на регламента, т.е ако при подаване на заявката за национална регистрация на марка в нова държава-членка, заявителят е действал недобросъвестно, условието по чл.165, пар.5 от регламента не е налице и притежателят няма право да забрани ползването на марка на общността.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила, че, на 20.06.2014г. пред СГС е предявен иск от [фирма] против „Б. А. С.П.А”, Италия за забрана ползването на територията на Република България на Марки на Общността, регистрирани пред Офиса за хармонизация на вътрешния пазар, с точно посочени регистрови номера „R. M.“- словна и „R. mare“- комбинирана, собственост на италианското дружество, по която е било образувано спряното с обжалваното определение т.д.№ 4237/2014г. Твърденията са били, че българското дружество е притежател на по-ранна по смисъла на ЗМГО и Регламент 207/2009/ЕО марка „R. mare“ – комбинирана с рег.№ 83217 с приоритет от 20.11.2006г. с териториален обхват за България и по силата на §26,ал.1 ПЗР на ЗМГО, марки на Общността, които са действащи към датата на присъединяване на Република България към ЕС, ще имат действие на територията на България от тази дата; позовавайки се на разпоредбата на §26,ал.5 ПЗР на ЗМГО и чл.111,ал.1 от Регламент 207/2009/ЕО е поискано забраняване ползването на територията на България на Марките на Общността, собственост на италианското дружество. Отчетено е, че на 23.05.2014г. в СГС е постъпила искова молба от „Б. А. С.П.А”, Италия срещу [фирма], [населено място] и [фирма], Варна, с която е предявен установителен иск, че първият ответник е действал недобросъвестно при подаване на заявка за марка „RIО mare“, регистрирана с рег. № 83217, по която е образувано т.д.№ 3164/2014г. С обжалваното определение съставът на САС е счел извода за спиране на производството по т.д.№ 4237/2014г. на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК за правилен, тъй като висящят спор по т.д. № 3164/2014г. на СГС е преюдициален. Обосновал е, че предявеният от българсктото дружество иск е конститутивен с правно основание §26,ал.5 ПЗР на ЗМГО; че ищецът претендира забрана за използване на марка на Общността при условията на чл. 110 и чл. 111 на Регламент 207/2009/ЕО, които въвеждат като релевантни обстоятелства при постановяване забрана за ползване на марка съществуването, респ. несъществуването на „по-ранни права с местен обхват“; че ищецът твърди, че към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз 01.01.2007г. притежаваната от него марка с обхват територията на Република България е била регистрирана и следователно представлява „по-ранно право с местен обхват” по смисъла на Регламента. Обсъдено е, че предявеният по т.д. № 3164/2014г. иск е установителен с правно основание чл. 26, ал.3, т.4 от ЗМГО, с който се цели установяване по исков ред факта на недобросъвестност на лице, заявило за регистрация дадена търговска марка, която недобросъвестност се твърди и претендира към датата на подаване на заявката в Патентното ведомство 20.11.2006г. от страна на праводателя на [фирма] – [фирма], и негов предмет е установяване недобросъвестността на заявителя към посочената дата. Счетено е, че регистрацията на процесната марка по заявка № 83217, от която ищецът по т.д.№ 4327/2914г. твърди, че черпи права, е оспорваната по т.д.№ 3164/2014г., поради което правилното решаване на спора по предявения иск по §26, ал.5 от ПЗР на ЗМГО е обусловено от решението по иска с правно основание чл. 26, ал.3, т.4 ЗМГО. Мотивирано е, че само след решаване на спора за наличие на недобросъвестност при регистрацията на марката, от която ищецът черпи права, може да се преценява наличие на по-ранна марка по смисъла на §26, ал.5 от ПЗР на ЗМГО, съответно на „по-ранно право с местен обхват” по смисъла на Регламента.
Съставът на ВКС счита, че не са налице основанията за допускане на обжалването поради отсъствие на въпрос с характеристиката на правен, очертана в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е установена и сочената допълнителна предпоставка – касаторът не представя определението, с което обосновава наличието на противоречива практика. Въззивната инстанция е съобразила разрешението, дадено по ч.т.д. № 787/2011г. на ВКС, Първо т.о., което макар и да не съставлява практика по т.1 на чл.280 ГПК, дава принципен отговор, че при предявен иск по чл.72г, ал.2 ЗМГО, основан на чл.165,§5 от Регламент 207/2009/ЕО за забрана използване на марка на Общността, ако по- ранната марка или друго по- ранно право са били регистрирани, била е подадена заявка за регистрацията им или правата са били придобити добросъвестно в новата държава – членка преди датата на присъединяването, ако се твърди недобросъвестност на заявителя, тя може да бъде установена само в самостоятелно производство – с иска по чл.26,ал.3,т. 4 ЗМГО, решението по който е преюдициално; с него ще бъде установена със сила на пресъдено нещо недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката и уважаването му ще бъде предпоставка за заличаването на регистрацията, което заличаване, в тази хипотеза, има действие от датата на заявката и е от значение за решаването на спора за по- ранната марка и по-ранната заявка.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 795 от 23.02.2016г. по ч.гр.д.№ 305/2016г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: