3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 08.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….………… , като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 903 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5862 от 3.Х.2011 г. на Б. Я. М. от [населено място], подадена против разпореждане от 13.І.2015 г. на Ямболския ОС, постановено по ч. гр. дело № 418/2014 г., с което – като процесуално недопустима – е била върната негова частна жалба с вх. № 5297/19.ХІІ.2014 г.
Оплакванията на частния жалбоподател М. са, че атакуваното разпореждане имало за свой предмет връщането на една „иначе напълно редовна частна жалба”, че „на основание чл. 276, ал. 2 ГПК въззивният съд не разполага с дискреция по въпроса дали да изпрати жалбата на горестоящия съд”, че „единствено горестоящият съд, в случая ВКС, разполага с дискрецията да реши дали подадената частна жалба следва да бъде допусната до разглеждане, а постановеното от него определение на жалбата, по аргумент на чл. 278 (3) е задължително за долустоящия съд”. С оглед това М. претендира от настоящата инстанция постановяването на определение, с което да бъдело указано на Ямболския ОС „да администрира подадената частна жалба с дата 16/17 декември 2014 г., като я препрати към горестоящия съд, в случая – ВКС”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Ямболския ОС, настоящата частна жалба на Б. Я. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на атакуваното разпореждане /погрешно означено от него като „определение”/ са правно несъстоятелни. Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 262 и чл. 273 ГПК, което по-конкретно означава, че въззивният съд е задължен да извършва проверка за редовност на всяка подадена до ВКС частна жалба, а не директно „да я препрати” към него, поради което – в хода на същата проверка – той разполага и с правомощието да разпореди връщане на жалбата: ако тя е била подадена след изтичането на срока за обжалване или ако в дадения срок не се отстранят допуснатите в нея нередовности. Във връзка с втората хипотеза недопустимо е по повод разпореждане за връщане на нередовна частна жалба да се атакува правилността на оставянето на същата без движение, респ. конкретните указания на администриращия съд по повод констатираните в нея нередовности.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Ямболския окръжен съд от 13.І.2015 г., постановено по гр. дело № 418/2014 г., с което е била върната частна жалба с вх. № 5297/19.ХІІ.2014 г. на подателя й Б. Я. М. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение па ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 903 по описа за 2011 г.