О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 08.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1088 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. Т.-Б. против решение № 500 от 16.12.2015г. по гр.д.№ 1493/2015г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 500 от 26.05.2015г. по гр.д.№ 4904/2014г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която касаторката е осъдена да плати на ищцата П. К. Т. – С. сумата 11 440 лв. обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване за периода 07.06.2010г. – 07.11.2014г. на съсобствения им при равни права недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. Д. Н., № 71, ет.2 ап.3 с идентификатор 68850.515..17.1.3, ведно с прилежащите към него избено помещение № 1, таванско помещение № 1 и 1/6 ид.ч. от дворното место, в което е построена сградата с идентификатор № 68850.515..17.1, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.11.2014г. и е отхвърлено възражението й за прихващане на това парично вземане със сумата 1224 лв., съставляваща половината от стойността на извършени от нея подобрения в съсобствения им имот. В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на апартамента, решението е влязло в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като иска е уважен без да са установени предпоставките на чл. 31 ал.2 ЗС и ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС, за нарушение на процесуалните правила – чл. 172 ГПК, защото не са обсъдени противоречията в свидетелските показания и родствената връзка на ищцата със свидетелите и за необоснованост на извода, че тя лично е ползвала целия съсобствен имот и не е допускала ищцата, давайки й ключ, с който не може да се отключи съсобственото жилище. Изразява се довод, че не е нейно задължението да осигури ключ на ищцата за входната врата на имота и на входа на сградата.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1.има ли задължение съда да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо. 2.следвало ли е въззивния съд като инстанция по съществото на спора при прилагането на чл. 31, ал.2 ЗС и ТР № 7/2012г. на ОСГК да изследва онези предпоставки, които са визирани в това ТР, за да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебна практика – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като по първия поставен въпрос не е посочено какво точно не е обсъдил въззивния съд, че постановеното от него решение е такова по същество, по което са обсъдени всички доказателства и доводи, касаещи спора по чл. 31, ал.2 ЗС.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Страните са сестри – наследници на К. Г. Т., починал, като вдовец на 04.11.2009г., който с н.а. № 149,т.3/1962 г. е признат за собственик на процесния апартамент № 3, ведно с принадлежащите му мазе № 1 и таван № 1 и 1/6 ид.ч. от дворното место, придобити чрез членство в Ж.. След смъртта на общия наследодател, в жилището останала да живее ответницата М. Т. Б., а ищцата П. Т.-С. живее постоянно в [населено място]. На 07.06.2010г. на ответницата е връчена нотариална покана от ищцата, с която изразява желание за ползва лично апартамента, като получи ключ от него или да получи обезщетение от сестра си. Съставен е констативен протокол от 05.07.2010г. на нот. С.М., с който на ищцата е предаден ключ за апартамента. Не е предаден ключ за мазето, тавана и входа на сградата. Според становището на ответницата, такива има в жилището, на место, където са стояли и докато е бил жив бащата на страните. Ответницата е твърдяла в хода на производството, че тя не ползва целия апартамент, т.е. не ползва две от стаите в него. На 24.06.2014г. е връчена на ответницата нова нот. покана от ищцата, с която е заявено искане от нея за заплащане на месечно обезщетение в размер по 150 лв. Съставен е констативен протокол от 03.07.2014г. Ответницата е представлявана от пълномощник, който заявява, че патронът на апартамента е сменен поради това, че изчезнали движими вещи от жилището и до една седмица ще бъде предаден на ищцата ключ от новия патрон, но доказателства такъв да е предаден до съдебното заседание пред въззивната инстанция – 18.11.2015г. по делото няма. Основният спорен въпрос по делото е дали ищцата е имала достъп до жилището чрез предадения й ключ пред нотариуса на 05.07.2010г. до м. май 2014г., когато е безспорно, че ответницата сменила патрона и не е предала ключ на ищцата. За установяване а това са разпитани свидетелите С. /съпруг на ищцата и Х. – кумица на ищцата и св. К. – приятелка на ответницата.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че искът по чл. 31, ал.2 ЗС е основателен, защото е безспорно установено, че ответницата живее в съсобственото жилище, а тавана и мазето са принадлежност към него и нямат самостоятелно значение за ползване, поканена е писмено от ищцата да й даде възможност и тя да ползва, но ответницата е осуетила тази възможност предоставяйки и ключ, с който не се отключва вратата на жилището, а в писмения отговор е предложила да се разберат как да ползват само лично апартамента, но е заявила, че е невъзможно да се ползва общо поради това, че сервизните помещения са по едно. За обстоятелството, че дадения ключ не отключвал жилището, съдът се е позовал на показанията на свидетеля С. и Х., съответно съпруг и кумица на ищцата. Относно заявеното възражение за прихващане с дължимата от ищцата ? част от стойността на подобренията, съдът е приел това възражение за неоснователно, защото е доказано, че основния ремонт в банята и подовите настилки е правен приживе на наследодателя, че не е доказана автентичността на издадените, представени по делото, оспорени от ищцата фактури. За измазването на таваните, прогонване и боядисване на прозорците на две от стаите, съдът е приел, че са разноски във връзка с ползване на имота, които са в тежест на този който ползва фактически имота – живее в него.
Първият поставен въпрос е за задължение съда да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо. Този въпрос се поставя във връзка с това, че съдът не обсъдил заинтересоваността на св. С., а се е позовал на неговите показания. Тези показания обаче не са оборени от други показания и доказателства по делото. От това, че сестрите заедно празнували имения ден на ответницата през 2012г., когато отишли на гости, че ищцата не е повдигнала въпроса за ключа не следва, че тези показания са неистински. Извод за неистинност не може да се изведе и от показанията на свидетелката К., според които изчезването на движими вещи на ответницата от жилището се свързва с това, че ищцата има ключ за входната врата. Нормата на чл. 172 ГПК не определя показанията на изброените в този текст лица като недопустими, а изисква те да се преценяват съвкупно с всички доказателства по делото. В този смисъл съдът не е процедирал в противоречие със закона и съдебната практика по приложението на чл. 172 и чл. 236, ал.2 ГПК.
По въпроса: следвало ли е въззивния съд като инстанция по съществото на спора при прилагането на чл. 31, ал.2 ЗС и ТР № 7/2012г. на ОСГК да изследва онези предпоставки, които са визирани в това ТР, за да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. По този въпрос се твърди, че съдът не е изследвал дали цялата вещ се използва от ответницата, дали ползващия съсобственик не е допускал другия съсобственик и дали е допуснал трето лице безвъзмездно да ползва съсобствената вещ. Тези обстоятелства са разгледани в ТР № 7/2012г. като възможни хипотези. По делото обаче няма твърдения и данни за допускане на трето лице безвъзмездно да ползва жилището и затова съдът не е изследвал и излагал подобни мотиви. По делото е било спорно дали ответницата ползва цялото жилище, или само част от него и дали създавала препятствия да се ползва жилището и от ищцата. Съдът е формирал положителен извод въз основа на показанията на св. С. и Х., относно преценката на които е формиран първия поставен въпрос.. Съдът е приел, че щом ответницата е препятствала възможността ищцата да има достъп до жилището, предоставяйки й ключ, с който не се отключва входната врата, е без значение дали фактически тя е ползвала и другите две стаи. В ТР № 7/2012г. на ОСГК, на което се е позовал въззивния съд изрично се приема, че „за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират” В този смисъл, въззивната инстанция не е процедирала в противоречие с цитираното ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС, а се е съобразила с приетото в него.. Отделно от това, съдът е обсъдил и гласните доказателства, установяващи разместването на мебелите и ползване и на част от другите стаи.
По изложените съображения, не е налице основание за допускане до касация и по двата поставени въпроса, защото въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика по тях, а първия поставен въпрос не кореспондира на мотивите на обжалваното решение. Съобразно този резултат, и на основание чл. 78, ал.4 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски до доказания с договорът за правна помощ размер 990 лв., платени в брой.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 500 от 16.12.2015г. по гр.д.№ 1493/2015г. на Старозагорски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. К. Т.-Б..
Осъжда М. К. Т.-Б. да плати на П. К. Т. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 990 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: