О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 223
София, 12.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1191/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ф. Д. от гр. С. с искане за отмяна на решение от 20.01.2009 г. по гр. д. № 632/2008 г. на окръжен съд Благоевград. Поддържа, че решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закона – касационни основания по чл. 281 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на всички, посочени в чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. , но са изложени мотиви само по отношение на предпоставката по т. 2. Поддържа се, че изводът, че ищецът не е установил правото си на собственост, тъй като не е проведена процедура по проверка редовността на документите за придобиване на вещни права върху гори след присъединяване на Пиринската област към територията на РБ през 1912 г., е в противоречие с възприетото в решения, постановени от ВАС и в решения на Чепеларски РС и Смолянски ОС.
Ответникът по касация О. с. земеделие и гори гр. С. намират жалбата за неоснователна. Останалите ответници Д. лесничейство Сандански и Регионално управление на г. гр. Б. не вземат становище
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли предявения от касатора срещу ОСЗГ Сандански иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът не установява по безспорен начин, активната си процесуална легитимация, която основава на твърдението, че е наследник на М. П. Х. А. , който е придобил заявения за възстановяване имот през 1835 г., когато е сключил договор за покупко-продажба, за който договор е съставен писмен документ от мелнишкия М. Г. Изводът е основан на липсата на доказателства за това, че бащата на ищеца Г. Ф. е внук на П. Х. А. След анализ на събраните писмени доказателства съдът е приел, че територията на П. край е присъединена към тази на Ц. България през 1912 г. През 1921 г. е бил приет Закон за уреждане на недвижимата собственост в новите земи. Съгласно чл. 17 от този закон, като частни земи са били определени и владените на основание тапия, издадена по реда на турския закон за земите от 1858 г. Признаването на правото на собственост обаче не е следвало от наличието на такъв документ, а неговата редовност е подлежала на проверка по ред установен в чл. 17 на закона. По делото не е установено тази процедура да е проведена от наследодателя на ищеца. Не са ангажирани доказателства, че правото на собственост върху имота е било запазено и съществувало и към момента на национализацията на горите.
Въз основа на изложеното е направен извод, че факта на принадлежността на правото на собственост не е установен, а това е една от предпоставките за уважаване на иска.
Формалното позоваване на предпоставките за допускане касационна проверка, което касаторът е направил в изпълнение указанията на съда за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискването установено в чл. 284, ал. 3 ГПК, не ангажира съда с произнасяне по него. В тази допълнителна жалба не е формулиран материалния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е от значение за изхода на спора.
Не е налице предпоставка и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Към жалбата са представени решения на ВАС, които не обуславят допускане на касационна проверка. Те са постановени в административно производство, относими са към административни спорове и установения за тях ред за разглеждане и са неотносими към гражданскоправните спорове, разрешавани в исково производство. Административните съдилища, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право. Тези отношения са различни по правната им природа от гражданскоправните. Върховния административен съд, постановявайки своите решения осъществяващ съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, но тези актове не са относими към гражданското правораздаване, поради което противоречието с тях не е предпоставка за допускане касационна проверка на съдебен акт, постановен по гражданскоправен спор. В този смисъл е и възприетото в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВС.
Неоснователно е позоваването и на решение по гр. д. № 3/2003 г. на Чепеларски районен съд и решение по гр. д. № 425/2004 г. на Смолянски ОС. Няма данни решенията да са влезли в сила, а само тогава може да се поддържа, че е налице формирана практика по разрешените с тях въпроси. На следващо място те не са постановени по правни спорове породени от сходни правопораждащи факти за да се твърди, че разрешеният с тях материален въпрос е решаван противоречиво.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.01.2009 г. по гр. д. № 632/2008 г. на окръжен съд Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.