ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№223
София, 9.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1374/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” АД гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 407 от 05.01.2009 год. по гр. д. № 1585/2008 год., с което е оставено в сила решение от 08.01.2008 год. по гр. д. № 14251/2007 год. на Софийския районен съд, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени, като е призната за незаконна и отменена заповед № 014 от 18.04.2007 год., с която двама от изпълнителните директори на жалбоподателя са прекратили трудовото правоотношение с Д. М. Б., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт” в служба „П” и дружеството е осъдено да му заплати сумата 550 лв., непогасена част от обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение, след съдебно прихващане с насрещни вземания по получени при отпаднало основание обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ за сумата 330 лв. и по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 330 лв. ведно със законна лихва от 19.06.2007 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с установената съдебна практика са разрешени материалноправните въпроси: 1/ дали непосочването текстово в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване в щата” води до незаконосъобразност на уволнението и възможно ли е в хода на производството по отмяна на уволнението работодаетлят да доказва наличието на едно от девте посочени в чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ основания 2/ кога подроба по чл. 329 КТ е задължителен и кога се осъществява съдебен контрол и 3/ постъпването на служителя на работа при друг работодател в шестмесечния период след уволнението води ли до прекъсване на причинната връзка между незаконно упражненото от работодателя право и понесените от служителя щети. Изложението обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Към изложението е представена съдебна практика по поставените материалноправни въпроси.
Ответникът Д. М. Б. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касациноната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съдът е посочил, че споделя мотивите на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението поради това, че в отменената заповед е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ без работодателят да е изяснил на кое от двете основания прекратява трудовото правоотношение, след което е развил съображения за незаконосъобразност на уволнението, поради съкращаване на щата. Съдът е приел, че работодателят не е извършил подбор при сходство в трудовите функций на съкратената длъжност „юрисконсулт” с тази на „главен юрисконсулт” предвидена и в новото щатно разписание, случай при който правото на подбор става задължение за работодателя.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК материалноправни въпроси имат значение за делото, но с обжлваното решение не са разрешени в противоречие с трайната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По първият материалноправен въпрос – води ли до формална незаконност уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато в заповедта не е посочено на кое от двете основания работодателят е упражнил правото си на уволнение, както и може ли в хода на производството по отмяна на уволнението работодателят да доказва наличието на едно от двете посочени в т. 2 на чл. 328 КТ основания.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с трайно установената практика, която е в смисъл, че ако заповедта за уволнение не сочи на кое от двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е извършено уволнението и това не може да се изведе от съдържанието, поради липса на словесна част (мотиви), уволнението е незаконно. За да се потвърди тази незаконосъобразност, при връчване на заповедта за уволнение работникът или служителят следва да не знае основанието, на което е прекратено трудовото им правоотношение. Ако се установи, че към този момент уволненото лице е узнало правното основание, заповедта не може да се отмени като незаконна, тъй като целта на закона е постигната – интересите на уволнения са защитени и той няма да бъде поставен в положение на несигурност и процесуална изненада. С обжалваното решение, въззивният съд е възприел като правилни изложените в горния смисъл съображения на първоинстанционния съд. Вторият въпрос касае хипотеза, при която работодателят поддържа прекратяване на трудовото правоотношение на повече от едно основание. В този случай практиката сочи, че основанията не следва да си противоречат, а трябва да са съвместими, като за работодателят е достатъчно да докаже наличието на едно от посочените в заповедта основания, за да се приеме, че уволнението е законно. В процесния случай съдът не е бил поставено пред подобна хипотеза.
Въззивният съд е разгледал основанието „съкращаване на щата”, на която са сочели представените по делото доказателства с направени изводи, относими към втория правен въпрос за подбора, кога той е задължителен за работодателя и за съдебния контрол при отказ да се извърши подбор. Извода на съда, че при сходство на трудовите функции на съкратената длъжност с тази предвидена в новото щатно разписание подбора от право на работодателя става негово задължение е съобразен с трайната съдебна практика. Работодателят не е длъжен да прави подбор при съкращавана на единствена щатна бройка или при съкращаване на всички щатни бройки за съответната длъжност. Работодателят е задължен да извърши подбор, когато съкращаването засяга една или повече длъжности с еднородни трудови функций, или когато съкращаването засяга работници или служители, които изпълняват близка или сходна по естеството си работа. Тогава правото на подбор на работодателя става част от правото на уволнение.пражненото право на подбор подлежи на съдебен контрол, съответно не подлежи на съдебен контрол отказа на работодателя да извърши подбор, когато подбора не е задължителен. В случая подбора е бил задължителен и отказа да бъде упражнен е общо основание за незаконност на уволнението.
По третият правен въпрос, приетото от съда, че ако в шетсмесечния период уволненото лице влезе в трудово правоотношение с нов работодател, това изключва причинно – следствената връзка между извършеното незаконно уволнение и пропуснатия от лицето доход и в този период ищецът не е кредитор на ответника за вземане по чл. 225, ал. 1 КТ е в съответствие със съдебната практика и с последицата, че има право да получи само разликата между заплатите – чл. 225, ал. 2 КТ.
От изложеното е видно, че правните въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с трайно установената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 05.01.2009 год. по гр. д. № 1585/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ