О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр.София, 5.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Ч. ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 3593 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. У. и К. К. У. , подадена от адв. А. К. срещу решение № 328 от 3.06.2008г. по гр.д. № 281/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.02.2008 г. по гр.д. № 2135/2007 г. на Плевенския районен съд, с което е разпределено ползването на съсобствено дворно място, съставляващо УПИ *, кв.92 по ПУП на гр. П., между М. Г. Г. и Г. Й. У. и К. К. У. , при условията на чл.32, ал.2 ЗС.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че в решението въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочени и представени са решение № 899 от 25.10.1985 г. по гр.д. № 421/1985 г. на ВС, ІV г.о., решение № 506 от 29.03.1974 г. по гр.д. № 2779/1973 г. на ВС, І г.о., решение № 1* от 30.09.1975 г. по гр.д. № 1161/1975 г. на ВС, І г.о. и решение № 39 от 10.01.1977 г. по гр.д. № 2401/1976 г. на ВС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба М. Г. Г. не е подал писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира същата за допустима.
С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е разпределено ползването на съсобствения недвижим имот при условията на чл.32, ал.2 ЗС. Съдът е изложил съображения за това, че страните по делото са съсобственици на дворно място, съставляващо УПИ *, кв.92 по ПУП на гр. П. с площ от 380 кв.м., при части: ? ид.ч. за М. Г. и общо ? ид.ч. за жалбоподателите. В дворното място са изградени две жилищни сгради- близнаци, като източната е собственост на Г. , а западната на У. В съсобственото дворно място Г. притежава гараж с навес, а жалбоподателите склад за горивни материали. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, и като е съобразил правата на страните и фактическото разположение на сградите, съдът е разпределил ползването на дворното място по вариант първи от заключението на вещото лице. Приел е, че по този вариант ползването отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, на най-целесъобразното ползване на имота с оглед фактическото му положение към момента на разрешаване на спора, съобразено с наличните към този момент жилищни и други сгради.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ разпределение ползването на съсобствено дворно място, в което страните имат изградени собствени жилищни сгради в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В приложените решения е прието, че при разпределение на ползуването на дворното място следва да се отчете как се ползуват построените в него сгради от отделните собственици на същите.
Въззивният съд в решението си се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на Върховния касационен съд е възприел този вариант, при който в най-пълна степен е осигурена възможност на съсобствениците за достъп до намиращите се в съсобственото място сгради, индивидуална собственост. Представените решения сочат, че Върховният съд в практиката си приема, че при разпределение на ползването на дворното място следва да се отчете как се ползуват построените в него сгради от отделните собственици на същите и какви са техните права в съсобствеността. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поддържаните от жалбоподателите оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Начина на разпределение на ползуването на съсобствен имот касае съобразяване във всеки отделен случай на конкретното фактическо състояние и е въпрос на доказване на конкретни факти. Съдът при определяне начина на ползуване на съсобствен имот съобразно с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-целесъобразното ползуване на имота от съсобствениците, и то по фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на спора – при наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответстват на точното приложение на материалния закон. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва изложение за наличието на посоченото основание.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 328 от 3.06.2008г. по гр.д. № 281/2008 г. на Плевенския окръжен съд .
В. от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 328 от 3.06.2008г. по гр.д. № 281/2008 г. на Плевенския окръжен съд по подадената от Г. Й. У. и К. К. У. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: