ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 262/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. – гр. С. срещу Решение № 156 от 27. ХІ.2008 г. по гр.д. № 703/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 63 от 14. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 913/ 2007 г. на Софийски окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от А. за с. к. – гр. С. срещу “Е” ЕООД – гр. С. за сумата 112 315.46 лв. – неустойка по приватизационен договор и искът за 615.86 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и за необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване АСлПК – гр. С. сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен материалноправен въпрос: налице ли е забава на кредитора, когато длъжникът е предложил в изпълнение нещо различно от дължимото и кредиторът е отказал да го получи, който въпрос е основен за основателността на иска за неустойка по чл. 10.3 б.”в” от приватизационния договор. Жалбоподателят излага, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че забава на кредитора е налице само когато длъжникът предложи дължимата по договор престация и кредиторът откаже да я получи или не даде необходимото съдействие – решения на ВКС: Р. №749 от 28.ІХ.2001 г. по гр.д. № 130/ 2001 г., Р. №853 от 11. Х.1999 г. по гр.д. № 159/ 1999 г., Р. №849 от 9.VІІІ.1972 г. по гр.д. № 582/ 1972 г., Р. №156 от 1.ІІІ.1985 г. по гр.д. №1121/ 1994 г. и Р. №1169 от 9. ХІІ.1986 г. по гр.д. № 353/ 1986 г.
Ответникът по жалбата “Е” ЕООД – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове за неустойка и за обезщетение за забавено плащане, които са отхвърлени, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е приел, че е неоснователен иск за неустойка по чл.10.3 б.”в” от договора, тъй като ответникът не е изпълнил задължението по чл. 9.2 за издаване на 14 бр. записи на заповед, като в деня на падежа 10.ІХ.2005 г., е поискал от кредитора Министерство на икономиката и енергетиката разяснение относно издаването на записите на заповед, преценил е с оглед конкретните изисквания, че предвид финансовото състояние на дружеството блокирането на сума в размер, посочен от банката, като условие да авалира записите на заповед, ще парализира дейността на дружеството. Съдът е посочил, че на 7. Х.2005 г. ответникът е предложил на кредитора, вместо да предприема действия по обезпечаване на вземането, да изпълни цялото задължение на приватизираното дружество по договора от 1998 г., заедно с лихвите и разноските, което предсрочно изпълнение изцяло е в интерес на кредитора, признато и в писмото на зам.министъра на икономиката и енергетиката до МФ. Отказът на кредитора да приеме предсрочно изпълнение по съображения, че е нецелесъобразно и практически неприложимо, съдът е възприел като липсващо съдействие на кредитора, единствена причина за неизпълнението и е отхвърлил иска за неустойка.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос: налице ли е забава на кредитора, когато отказва да получи предложено от длъжника в изпълнение нещо различно от дължимото, въз основа на който следва да се прецени дължи ли се уговорената неустойка, не е разрешеният по делото съществен материалноправен въпрос, за който жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. С оглед данните по делото разрешеният материалноправен въпрос е: в забава ли е кредиторът, когато неоправдано не приема предложено му от купувач по приватизационен договор предсрочно изпълнение на задължение, поето с договора, вместо уговореното в чл. 9.2 б.”а” задължение да обезпечи с издаване на 14 бр.записи на заповед изпълнението на това задължение по Договор за продажба на топломери от 1988 г., сключен между приватизираното дружество и “Т” ЕАД. Този въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи дали купувачът дължи неустойка, уговорена в чл. 10.3 б.”в” от договора.
Разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят, тъй като: Р. №749 от 28.ІХ.2001 г. по гр.д. № 130/ 2001 г. , Р. №853 от 11. Х.1999 г. по гр.д. № 159/ 1999 г. и Р. №1169 от 9. ХІІ.1986 г. по гр.д. № 353/ 1986 г., са постановени по искове за неизпълнение на договор за издръжка и гледане, Р. №849 от 9.VІІІ.1972 г. по гр.д. № 582/ 1972 г. се отнася за неплащане на наем и Р. №156 от 1.ІІІ.1985 г. по гр.д. №1121/ 1994 г. е за изпълнение на задължение за предаване на вещи, които решения нямат приложение към спорния въпрос по делото. Това е така, защото в случая не се касае за забава на кредитора, която съобразно установената практика на ВКС е налице само когато длъжникът предложи дължимата по договора престация, която кредиторът отказва да я получи или не дава необходимото съдействие. Очевидно е в интерес на кредитора предложеното от купувача по приватизационния договор да изпълни предсрочно поетото с договора задължение за топломерите, вместо да изпълни задължението по чл. 9.2 б. ”а” за издаване на записи на заповед за обезпечение на задължението за топломерите. Затова въззивният съд, като е приел, че кредиторът неоправдано не е приел предложеното предсрочно изпълнение на задължението за топломерите, е приложил чл. 95 ал. 1 ЗЗД и по съображения, че липсващото съдействие на кредитора е причина за неизпълнението, е отхвърлил иска за неустойка по чл. 92 ЗЗД и това не е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 95 ЗЗД.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 156 от 27. ХІ.2008 г. по гр.д. № 703/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: