ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4671 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Т. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.С. В. срещу решение № 798 от 5.5.2015 г, постановено по въззивно гр.дело № 758/15 г по описа на Пловдивски окръжен съд, 6 състав, с което е отменено решение № 442/24.6.2014 г по гр.дело № 1039/13 г по описа на Пещерски районен съд и вместо него е постановено друго, като на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на Т. Х. М. е прието за относително недействително споразумението за развод, постигнато между Г. А. Т. и Р. А. Т., в частта, с която е извършено разпореждане с недвижим имот, представляващ дворно място от 680 кв.м- УПИ-X-1395 в кв.225 по плана на В., при съседи : улица, И. Я. и К. К., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда и едноетажна паянтова къща, като същия е поставен в дял на Р. А. Т..
Ответниците по касационната жалба Т. Х. М. и Г. А. Т. не вземат становище по същата.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
С въззивното решение е прието от фактическа страна, че на 20.5.2005 г, по силата на договор № 31 за кредит на оборотни средства-овърдрафт, сключен на 20.5.2005 г, СЖ [фирма] е предоставила на [фирма], представлявано от управителя му Г. А. Т. и на Г. А. Т., банков кредит в размер на 47 250 лв за срок от 60 месеца.За обезпечение на вземанията на кредитора за главница, лихви и разноски, Т. В. С.- ипотекарен длъжник е учредила в полза на банката договорна ипотека върху апартамент № 11 в [населено място] на [улица], вх.Ж, ет.4 с площ от 42, 69 кв.м. На 2.12.2008 г Т. В. С. е дарила този имота на Т. Х. М..На 17.11.2009 г Банката се е снабдила с изпълнителен лист за сумата 47 250 лв срещу солидарните длъжници [фирма] и Г. А. Т..Било образувано изпълнително дело, а с постановление за възлагане от 14.6.2011 г ипотекираният имот, собственост на ищцата е изнесен на публична продан и продаден за сумата 27 572 лв на трето лице, за удовлетворяване вземането на [фирма]. С решение от 21.10.2009 г по гр.дело № 730/2009 г на Пещерски районен съд, ГК е утвърдено постигнатото между молителите Г. и Р. Т. споразумение по чл.100 от СК, съгласно което недвижимия имот, придобит по време на брака и представляващ дворно място от 680 кв.м- УПИ-X-1395 в кв.225 по плана на В., при съседи : улица, И. Я. и К. К., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда и едноетажна паянтова къща, е поставено в дял на Р. А. Т. срещу задължението й в 6-месечен срок да заплати сумата 15 000 лв.
С въззивното решение е прието от правна страна, че първоинстанционния съд е бил сезиран с иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД, а не с такъв по чл.135 ал.3 от ЗЗД, доколкото вземането на ищцата е възникнало преди увреждащото го действие.Макар първоинстанционният съд неправилно да е квалифицирал иска, по същество не е разгледал друг иск, различен от предявения.В случая грешката в правната квалификация се дължи на неправилно приложение на материалния закон, като не извършена правилна преценена в кой момент възниква вземането на ищеца-ипотекарен длъжник, суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор.Ищцата Т. М. е кредитор на ответника Г. Т., доколкото е приложима разпоредбата на чл.155 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД.Съгласно тази разпоредба собственикът, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение и претърпи принудително изпълнение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор, срещу длъжника.В случая е настъпила частична законова суброгация, доколкото с продажбата на ипотекирания имот е удовлетворено част от вземането на банката. Безспорно е, че ответникът Г. Т. е усвоил сумата, предмет на договора за кредит през 2005 г, следователно към този момент е възникнало и вземането на ищцата, суброгирала се в правата на частично удовлетворената банка-кредитор.Увреждащото действие, предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД е извършено след възникването на качеството кредитор на ищцата, доколкото споразумението по чл.100 от СК е утвърдено на 21.10.2009 г, а М. е встъпила в правата на удовлетворения кредитор, считано от 2005 г, когато е усвоена сумата по договора за кредит.Прието е, че сключената от страна на ответниците сделка е увреждаща, доколкото затруднява удовлетворяването на ищцата и се намалява имуществото на длъжника.Именно това е и предназначението на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителната сделка.Знание за увреждане е налице, доколкото към момента на сключване на процесното споразумение, длъжникът знае, че има кредитор- [фирма], чиито права уврежда и съответно уврежда правата на ищцата, суброгирала се частично в тях.Знанието на Р. Т. се предполага на основание чл.135 ал.2 от ЗЗД, доколкото същата е от кръга на лицата, посочени в цитираната разпоредба, а именно към момента на извършване на атакуваната сделка е била съпруга на длъжника.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил касационните основания на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
1/Подържа се, че решението е процесуално недопустимо като постановено по недопустим иск.Ищцата е предявила иск по чл.124 ал.1 от ЗЗД за нищожност на сделката, поради нейната привидност-чл.26 ал.1 от ЗЗД, а съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, което е недопустимо.
2/ Подържа се, че по въпроса „кой е момента в който ищцата е придобила качеството кредитор“ е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а по него липсва съдебна практика-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По заявените касационни основания.
1/Въззивното решение е процесуално допустимо.
С него съдът се е произнесъл по предявения иск и той е с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.Действително в обстоятелствената част на първоначалната исковата молба на стр.4, ред-9, 10, 11, се съдържа терминологична неточност / определяне на сделката като нищожна, привидна, безвъзмездна/, но тази неточност е отстранена с депозираната молба-уточнение на исковата претенция от 16.1.2014 г /л.25 от делото/.Освен това нито в петитума на първоначалната ИМ, нито в тази за уточнение на иска се подържа петитум за прогласяване нищожност на разпореждането.Напротив твърди се, че сделката е действителна по принцип, но по отношение на кредитора, чиято имуществена сфера намалява тази сделка не поражда правни последици, тя му е непротивопоставима, или е относителна недействителност спрямо ищцата като кредитор суброгирал се в правата на банката.В този смисъл е налице единство на обстоятелствена част и петитум.Следователно не съществува противоречие, а съответствие с представената от ищеца практика : решение № 169 от 30.12.1985 г по гр.дело № 130/85 г на ОСГК и решение № 993 от 23.10.1986 г по гр.дело № 13886 га на ВС на РБ, Второ ГО, с които се приема, че единствено действителната сделка поражда правен ефект и може да уврежда кредитора.
2/По втория въпрос.Не е налице соченото касационно основание, тъй като с решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика № 179 от 11.5.2011 г по гр.дело № 1198/2010 г на Трето ГО е даден отговор на поставения въпрос.Прието, че ако искът е предявен от ищеца, суброгирайки се в правата на банката-кредитор на главния дълг, вземането на кредитора възниква от усвояването на банковия кредит.Това предхожда увреждащото действие и обуславя приложението на нормата на чл.135 ал.1 от ЗЗД, защото с иска от свое име ищецът упражнява чуждо право.Разглежданият случай е такъв и правилно е отчетено от въззивния съд, че през 2005 г ищцата е придобила качеството кредитор, суброгирайки се в правата на банката по банкови кредит.
При това положение се налага изводът, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно гр.дело № 758/15 г по описа на Пловдивски окръжен съд, 6 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2