4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
С., 11,03,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2134/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №2014 от 05.11.2014г. по т.д. 1253/2014г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] е на сатновище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът е поставил въпросите: „ Отговаря ли на изискванията заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, когато в него не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането и липсват приложени документи, от които би могло да се направил извод за наличие задължение по отношение страните”. 2/” Поражда ли действие заместването в дълг, сключено с анекс №5/10.06.2011г. и по отношение правоприемника ЕТ „ Б. К. – Н. Б. с ЕИК[ЕИК] при положение, че същият не е подписвал този документ „ и 3/” Допустимо ли е правоприемство по договор за кредит между Б. и наследника на починалия едноличен търговец без наличието на писмен договор или анекс към договора за кредит”. Страната лаконично е заявила, че съгласно изложението в касационната й жалба било налице основанието по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК . Други доводи не са посочени. В касационната жалба са изложени след подробно проследената фактическа обстановка по спора доводи за неправилност на изводите на състава, както и е развита защитната теза на страната относно недължимост на процесното вземане, като единственото което би могло да се възприеме като относимо към производството на чл.288 ГПК е възпроизвеждането на част от диспозитив от ТРОСГТК №4 /13г. с която е прието, че когато в хипотеза на чл.417 ГПК, съдът се произнася въз основа на представен документ, то е допустимо основанието и предмета на вземане да се определят въз основа на този документ. Този цитат страната счита като относим към оплакването й за това, че в заявлението по чл.417 ГПК банката се е позовала на неизпълнен договор за кредит, а не на наследствено правоприемство. Други доводи не са развити по допускане на касационното обжалване.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание следва да се приеме, че поставеният от касатора първи въпрос не установява общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй не е свързан с решаващите изводи на съда, който е обосновал дължимост на вземането с оглед установеното универсално правоприемство спрямо ответника по спора и доказаност на задължението на неговия праводател, произтичащо от договора за банков кредит. Вторият въпрос също така е изцяло фактически, а не правен, тъй като касае конкретно доказване, а не решаващ правен извод на съда.Третият въпрос е изцяло неотносим към спора тъй като така поставен е относим към правоприемство между банката и наследника на починалия едноличен търговец, каквото не е било заявявано и обсъждано. В случая съдът е обсъждал правоприемство между починалия едноличен търговец- наследник на едноличния търговец поел задълженията по договора за кредит, в качеството му на кредитополучател и настоящия касатор като наследник по закон на починалия едноличен търговец, поел с оглед данните по спора / разгледани и в касационната жалба/ изцяло предприятието на едноличния търговец.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка, цитираната в касационната жалба / към която препраща лаконичното изложение/ част от ТР ОСГТК №4/13г., без каквото и да било допълнително пояснение или отнасяне към правен въпрос, не установява отклоняване на състава от тази практика. Правно необосновано и несвързано с обсъжданото основание е оплакването на страната, че банката не се била позовала на правоприемство, а на договора за кредит, тъй като задължението произтича именно от договора за кредит, а пасивната легитимация на страната като задължена на това основание, произтича от обсъденото универсално правоприемство. Освен това, касаторът е цитирал ТРОСГТК №4/13г., с оглед негови твърдения по правилността на акта, които не могат да обосноват доводи за наличие на основанието, тъй като в случая противоречието / доколкото въобще е твърдяно/ е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка, с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не са изложени никакви доводи нито са сочени относими към него актове.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изрично посочен от касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая нее поставен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване №2014 от 05.11.2014г. по т.д. 1253/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: