4
гр. д. № 1801/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 224
София, 11.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1801/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение от 06.12.2013 г. по гр. д. № 580/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 2361/2012 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. Л. ревандикационен иск за лек автомобил марка Фолксваген, модел „Пасат вариант”, индивидуализиран с номера на двигател и рама като неоснователен. Касационният довод е за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати процесуални нарушения, които са ограничили страната в представяне на доказателства за твърдените от нея обстоятелства.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос: допустимо ли е въззивният съд в доклада си да не разпредели доказателствената тежест, въпреки че е приел за установено, че ищецът не е бил редовно призован в първоинстанционното производство. Вторият формулиран въпрос – допустимо ли е ищецът да бъде лишаван от правото на триинстанционно гражданско производство поради пропуски при призоваването му в първоинстанционното производство.
Ответницата по касация не е взела становище по жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване въз основа доводите и данните по делото намери следното:
За да отхвърли иска за ревандикиране на лек автомобил съдът е приел за установено, че касаторът не е доказал да е придобил правото на собственост върху посоченото в исковата молба моторно превозно средство.
От фактическа страна по делото е установено, че лекият автомобил е внесен от Италия като е закупен от управителя на [фирма], [населено място] от италианско търговско дружество „Аутомобили”, [населено място], в какъвто смисъл е подадената декларация на 27.08.2012 г. От представения регистрационен талон на автомобила в превод се установява, че първият собственик е бил италианско дружество, а вторият собственик е продавача, също италианско дружество. Регистрационния талон е анулиран поради това, че автомобила се изнася в друга страна от ЕС на 16.05.2012 г.
На 18.08.2012 г. на [фирма] е издадено разрешение за временно движение на автомобила за срок от един месец. На 27.08.2012 г. същото дружество е сключило с ответницата по иска П. Л. договор за покупко-продажба на автомобила за сумата 14580 лв., съставена е и фактура, в която е отразено заплащането на уговорена цена, като е издаден и касов бон за получването й.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че автомобилът е закупен от касатора по предвидения в ЗДП ред и, че той се легитимира като негов собственик. Установеното с показанията на разпитания свидетел Е., който е управител на [фирма], че оригиналният договор за покупко-продажба на автомобила от италианското дружество – продавач е предаден на В. С., за който се твърди, че по поръчка на касатора закупува автомобили от чужбина, не установява твърдяното от касатора, че е придобил вещни права върху автомобила.
Процесуалният въпрос, по който се иска допускане на касационна проверка не обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК.
В исковата молба касаторът е посочил адреса на седалището на дружеството – [населено място], [улица], както и, че исковата молба е подадена от пълномощник Г. К. с адрес [населено място], [улица]. Призовката за насрочване на делото за първо съдебно заседание на 09.01.2013 г. е изпратена на адреса на пълномощника. Върната е в цялост на 16.01.2013 г. с отбелязване, че адресът е посетен на три дати, но адресата не е намерен. Намерено е съобщение на вратата с посочен мобилен телефон за връзка. При позвъняване на него от съдебния служител на 02.01.2013 г. представителят на ищеца е заявил, че е извън България.
Поради нередовното призоваване на ищеца делото е отложено за 06.02.2013 г. като призовката за това е изпратена до ищеца на адреса, на който е регистрирано седалището на фирмата – [населено място] [улица]. Призовката е върната в цялост с отбелязването, че по сведение на съсед на този адрес няма канцелария на фирма.
Районният съдът е приел, че при тези данни страната е редовно призована на основание чл. 50, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото при отсъствие на нейн представител.
Въззивният съд е намерил доводът за нарушено право на участие на страната за неоснователен по съображения, че във въззивната жалба е направено само възражение за нередовно призоваване на страната, но не е направено искане за допускане на доказателства или извършване на други процесуални действия, които поради нередовното му призоваване не е могъл да предприеме.
Изводът, че страната следва да се счита призована за съдебното заседание на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, е обоснован от данните по делото.
Процесуалният представител на ищеца е узнал за първото насрочване на делото на 02.01.2013 г., когато съдебният служител му е съобщил за изпратената до него призовката, която следва да му връчи, по телефона.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът не се позовава на осъществил се правнорелевантен факт за придобиване правото на собственост на лек автомобил, а това е сключване на писмен договор от ищеца, чрез неговия управител или друг надлежно упълномощен представител. Писмената форма е установена като условие за валидност на договора в чл. 144, ал. 1 ЗДвП.
Във въззивната жалба също не са направени искания за представяне на доказателства, които да установят този правопораждащ факт. Твърдението в обстоятелствената част на исковата молба и в подадената до МВР молба от 10.09.2012 г., че К., като пълномощник на управителя на дружеството ищец, е предоставил на лицето В. С. сума от 20 000 лв., с която последният е заплатил стойността на лекият автомобил, предмет на иска, не доказва осъществяването на фактическия състав за сключване на договор за покупко-продажба от ищеца като купувач. То е индиция за възникнали облигационни отношения между ищеца и С., които са ирелевантни за предявения вещен иск.
Поставеният първи въпрос в изложението към касационната жалба не обуславя допускане до касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Първоинстанционният съд е направил доклад по делото. Ищецът не е поддържал, да са допуснати нарушения при изготвянето му, поради което за въззивния съд не е възникнало задължение да даде указание на страната за възможността да предприеме тези процесуални действия, които е пропуснала да извърши пред първата инстанция. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1 от 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК.
Вторият въпрос – допустимо ли е ищецът да бъде лишаван от правото на триинстанционно гражданско съдопроизводство поради пропуски при призоваването му в първоинстанционното производство, представлява твърдение, а не правен въпрос от процесуален характер, който е решен от съда и обусловил правните му извод. Това твърдение не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.12.2013 г. по гр. д. № 580/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: