О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 224
гр. София,13.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2938 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1794 от 20.07.2017 г. по в.т.д.№1582/2017 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №73 от 05.01.2017 г. по гр.д.№8313/2015 г. на СГС са отхвърлени предявените от [фирма] срещу П. И. Д. в условията на евентуалност искове: по чл.145 от ТЗ за сумата от 186 231.21 лв., обезщетение за причинени вреди в качеството на управител за периода 04.04.2006 г. – 25.02.2013 г. и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 186 231.21 лв. като получена без основание.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон. Посочва се, че въззивният съд е основал решението си на нови, въведени едва с въззивната жалба, обстоятелства и твърдения – наличие на вписани в търговския регистър и други управители на дружеството за процесния период, които носят отговорност за касовите липси, като от друга страна не е отчел твърдяни от ответника в отговора на исковата молба факти.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – решаването му в противоречие с ТР №1/2013 по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с константната задължителна практика на ВКС, обективирана в цитирани в изложението решения: Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на възражение, направено за пръв път от ответника във въззивната жалба, за наличие на невъведени, но известни на ответника към срока на отговор на исковата молба, обстоятелства.
Ответникът по касация П. И. Д. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че от приетите в хода на първоинстанционното производство доказателства-извлечения от банковите сметки на дружеството и от основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през исковия период от банковите сметки на дружеството са били изтеглени общо сумите от 890 772.05 лв., но от счетоводните записвания в счетоводството на дружеството и в представените в търговския регистър баланси, е видно, че към 28.02.2013 г. е налице счетоводно отразяване на касова наличност в размер на сумата от 187 641.57 лв. Посочил е, че към тази дата ответникът П. И. Д. вече е освободен като управител на дружеството, обстоятелство, което е вписано в търговския регистър на 25.02.2013 г. и доколкото тези счетоводни отразявания не са опровергани от събраните по делото доказателства, а и при липса на извършени към датата на освобождаването на ответника като управител доказателства за извършена инвентаризация на касовата наличност, е приел, че към момента на освобождаване на ответника като управител, в касата на дружеството е била налице сумата от 187 641.57 лв. Изложил е съображения, че след посочения момент ответникът не е могъл да се разпорежда със суми, както от банковите сметки на дружеството, така и от касовата наличност – след 23.02.2013 г. дружеството е било управлявано от други двама управители. В този смисъл и тъй като по делото не са събрани доказателства, че до освобождаването му като управител ответникът е извършил стопански операции в нарушение на задълженията му, свързани със стопанската отчетност и контрол или сключване на търговски сделки за себе си или от чуждо име в свой интерес, както и че е разходвал дружествени средства без основание, с което са намалени активите на дружеството и му е причинена щета в посочения размер, въззивният съд е достигнал до извод, че претенцията за присъждане на обезщетение за причинени вреди в размер на исковата сума, както и евентуално съединената претенция /установената липса на парични средства, при извършена след повече от година и половина инвентаризация на касата на дружеството, не може да обоснове извод, че липсващата сума е постъпила в патримониума на ответника и е довела до неоснователното му обогатяване/, се явяват неоснователни.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от касатора въпрос не е обусловил правната воля на съда, респективно не се установява общото основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Както бе посочено изводът за неоснователност на исковите претенции, до който е достигнал въззивният съд, е направен както въз основа на установения по делото факт, че към момента на освобождаване на ответника като управител, в касата на дружеството е била налице сумата от 187 641.57 лв., респективно след този момент ответникът не е могъл да се разпорежда със суми от банковите сметки и от касата на дружеството, така и поради липса на доказателства, че до освобождаването му като управител ответникът е извършвал стопански операции в нарушение на задълженията му, свързани със стопанската отчетност и контрол или сключване на търговски сделки за себе си или от чуждо име в свой интерес, както и че е разходвал дружествени средства без основание, с което са намалени активите на дружеството.
В обжалваното решение фактите относно наличие на вписани в ТР управител/и на ищцовото дружество, наред с ответника през целия процесен период /каквито твърдения са били наведени във въззивната жалба и които според касатора в нарушение на правилата на чл.266 от ГПК са разгледани от въззивния съд и са послужили за формиране на волята му при постановяване на решението/ не са разглеждани от съда /и то във връзка с въпроса от кого следва да се търси отговорност за твърдяните липси на парични средства в касата на дружеството/, поради което не са установявани и не са послужили за формиране на решаващите му изводи.
С оглед изложеното и тъй като в случая в касаторът не е формулирал друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията в касационната жалба, както и от сочените в нея факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Страните претендират разноски, но поради изхода на правния спор и предвид липсата на доказателства за направени от ответника по касация разноски, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №1794 от 20.07.2017 г. по в.т.д.№1582/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.