О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
С., 19.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 346 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. Х. П. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Я. Я. и адв. И. А. от АК-В., против въззивно решение № 1461 от 23.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 977/2015 г. на Варненския окръжен съд, ТО, с което като е потвърдено решение № 839 от 19.02.2015 г. на Варненския районен съд, Х. с-в, постановено по гр.д. № 608/2014 г., са отхвърлени предявените от касатора Ю. Х. П. срещу И. Г. И. и Г. И. И., и двамата от [населено място], искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, солидарно да му заплатят сумите – 12 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на нанесени му от ответниците множество увреждания на 17.01.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2009 г. до окончателното й изплащане; 72,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за потребителска такса за 10 дни престой в УМБАЛ [фирма] в размер на 58 лв. и потребителска такса за 3 дни в УМБАЛ „Света А.“ в размер на 14,40 лв., ведно със законната лихва от датата на разходния документ до окончателно изплащане на сумите; 1 250 лв., представляваща пропусната полза, предвид невъзможността ищецът да отдава под наем собственото си ателие, находящо се в [населено място], [улица] да реализира доходи от това; 200 лв., представляваща стойността на извършени физиологична и естетична операции на ищеца, следствие на нанесен му побой на 17.01.2009 г. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос от материално естество е – в резултат на противоправното поведение на ответниците/ответника/ причинена ли е на ищеца вреда като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, за който твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 4/23.12.1968 г. – основание за допускане на касациоинното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуално естество са: подлежи ли на инстанционен контрол по пътя на прякото обжалване отказът на съда за освобождаване от разноски на страна по делото; допуснал ли е нарушение въззивният съд като не се е произнесъл на основание чл. 266, ал. 3 ГПК по депозираната в първоинстанционното производство молба от 29.10.2014 г. за освобождаване на Ю. П. от разноски по делото, ведно с молба от 05.11.2014 г. за представяне на доказателства в тази насока; допуснал ли е нарушение въззивният съд като не е обсъдил мотивирано и аргументирано конкретните оплаквания във въззивната жалба за наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, който неправилно недопуска да бъде администрирана депозираната частна жалба срещу оставена без уважение молба на ищеца за освобождаване от разноски по делото до горестоящия на него съд. По тези въпроси твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво се разрешават от съдилищата, както и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Позовава се и представя съдебна практика: определение № 682 от 25.11.2011 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 629/2011 г., ІV г.о., определение № 122 от 07.04.2014 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1980/2014 г., ІІ г.о., определение № 13 от 11.01.2010 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 710/2009 г., ІV г.о., определение № 304 от 29.04.2014 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 2264/2014 г., ІІІ г.о., определение № 661 от 17.11.2011 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 622/2011 г., ІV г.о. и определение № 403 от 06.04.2009 г. на САС, по ч.гр.д. № 714/2009 г. 7 с-в, всички постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което предвид даденото разрешение в т. 2 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по т.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, че противоречиво разрешаване на въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК е налице, когато поне в две решения по чл. 290, определения по чл. 274, ал. 3, или между решение по чл. 290 и определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, един и същ правен въпрос е разрешен по различен начин, следователно по тези правни въпроси от процесуално естество, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба И. Г. И. от [населено място] и Г. И. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. Я. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките, при условията на кумулативност, за уважаване на иска за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане. Приел е, че по делото не е установено наличието на виновно и противоправно поведение от страна на ответниците, тъй като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че на 17.01.2009 г. е претърпял твърдените от него травматични увреждания, вследствие на нанесен му побой от страна на ответниците, поради което предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на деликта са отхвърлени като неоснователни.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както са поставени въпросите сочат на твърдение за необоснованост на въззивното решение, а тя не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. Вън от това, правният въпрос от материално естество, а именно – в резултат на противоправното поведение на ответниците/ответника/ причинена ли е на ищеца вреда като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД е поставен некоректно, тъй като въззивният съд е приел, че по делото не е установено такова виновно и противоправно поведение от страна на ответниците като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което не може да се приеме, че приетото от въззивния съд относно липсата на елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД е в противоречие с разрешенията, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. В съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира само вината, но не и противоправното поведение на деликвента по ал. 1 на същия текст, което е в тежест на доказване от страна на ищеца и което в настоящия случай не е установено при правилно разпределение на доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 154 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуално естество – подлежи ли на инстанционен контрол по пътя на прякото обжалване отказът на съда за освобождаване от разноски на страна по делото и допуснал ли е нарушение въззивният съд като не се е произнесъл на основание чл. 266, ал. 3 ГПК по депозираната в първоинстанционното производство молба от 29.10.2014 г. за освобождаване на Ю. П. от разноски по делото, ведно с молба от 05.11.2014 г. за представяне на доказателства в тази насока, както и допуснал ли е нарушение въззивният съд като не е обсъдил конкретните оплаквания във въззивната жалба за наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, който неправилно недопуска да бъде администрирана депозираната частна жалба срещу оставена без уважение молба на ищеца за освобождаване от разноски по делото до горестоящия на него съд, в случая не се явяват обуславящи за изхода на делото. Това е така, тъй като те са свързани с изслушване на назначени и поради невнесен от ищеца депозит заличени комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертизи, които са свързани с травматичните увреждания на ищеца и неговото психическо състояние в резултат на инцидента, а основният мотив на въззивния съд да отхвърли предявените искове по чл. 45 ЗЗД е за недоказано виновно и противоправно поведение от страна на ответниците като основен елемент от фактическия състав на деликта, поради което по тези правни въпроси не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В заключение твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото, на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 960 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1461 от 23.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 977/2015 г. на Варненския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 26636 от 03.09.2015 г. на Ю. Х. П. от [населено място].
ОСЪЖДА Ю. Х. П. от [населено място] да заплати на И. Г. И. от [населено място] и Г. И. И. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 960/деветстотин и шестдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ