3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
С., 02.03..2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1280/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма][населено място] против решение №426/14.05.2010г. на С. апелативен съд,постановено по гр.д.№152/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 23.12.2009г. постановено по гр.д.№86/2009г. по описа на Б. окръжен съд,като се отхвърля предявения иск с правно основание член 270 ал.2 от ГПК от [фирма] Р. за прогласяване нищожността на решение №443/02.06.1999г. по гр.д.№183/1998г. по описа на РС Разлог против К. „ТПК У.”,с.Б.,[община].
В изложението си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,депозирано от касатора след дадените от въззивния съд указания се заявява:
„Същественият за правилното решаване на делото въпрос ,а именно дали понятието”извън пределите на правораздавателната власт на съда”,изведено в съдебната практика като основание за нищожност на съдебните актове,обхваща единствено нарушаването на дадената на съда институционална компетентност,или включва и нарушаването на родовата подсъдност при разглеждането на делата,е решен в противоречие с влезли в сила решения по граждански дела,постановени от ВС и ВКС.Намирам,че неправилното решаване на този въпрос,включен в предмета на спора по гр.д.№152/2010г. по описа на САС,е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидено в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.”
В мотивите си въззивният съд е констатирал,че с исковата си молба,ищецът [фирма] поддържа,че решението постановено по гр.д.№183/1998г. по описа на Районен съд Разлог е нищожно,тъй като е постановено извън правораздавателната власт на РС Разлог от ненадлежен състав.С влязлото в законна сила решение от 02.06.1999г. постановено по гр.д.№183/1998г. по описа на Р. районен съд е било прието за установено на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ по отношение на Б. Д. и [община],че Т. производствената кооперация”У.” със седалище[населено място],[община] е правоприемник на О.”У.”,регистрирана с определение №455 от 30.03.1960г. на Р. народен съд,като видно от титулната част на решението,същото е постановено от съдия Т. А. и не се спори,че е подписано от нея.С решаващите си изводи,въззивният съд е приел,че съдебното решение,с което е бил разгледан иск по член 97 ал.1 от ГПК/отм/ е постановено от първоинстанционен съд,действащ в надлежен състав/член 105 ал.2 от ГПК-отм/ в пределите на правораздавателната власт,изготвено в изискуемата от закона писмена форма и са спазени всички конкретни изисквания на член 186-член 189 от ГПК/отм/,поради което е стигнал до извода,че същото не е нищожно.Въззивният съд е посочил,че въпросът дали постановеното решение е процесуално недопустимо не е предмет на разглеждане в настоящия правен спор,още повече съдебен акт,който е постановен в противоречие с разпоредбите за родова подсъдност не е нищожен,а недопустим,поради което предявеният иск по член 270 ал.2 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,а решението на Б. окръжен съд потвърдено,като на основание член 272 от ГПК изцяло препраща към мотивите му.
В изложението си касаторът се позовава и прилага два съдебни акта:
-решение №163/11.06.1999г. на Върховен касационен съд,петчленен състав,постановено по гр.д.03881999г. по описа на същия съд,постановено по производството по молба за преглед по реда на надзора на влязло в сила решение №1642/20.10.1998г. по гр.д.№1381/1998г. по описа на ВКС,Vго.В мотивите на това решение ВКС е посочил ,че в конкретния случай постановеното решение е нищожно,като постановено от незаконен състав,тъй като е била разгледана подадена молба за отмяна,с предмет отмяна на решение постановено от ВКС,тричленен състав,постановеното във второинстанционното производство и решението на окръжния съд,поради което когато молбата за отмяна по член 231 ал.1 от ГПК/отм/ има за предмет решение на ВКС-тричленен състав се разглежда от петчленен състав и така постановеното решение е нищожно.
-решение №493/13.05.1991г. постановено по гр.д.№280/1991г. по описа на ВС,с което е прието,че втроинстанционното решение на СГС е нищожно,защото е постановено от СГС извън границите на предоставената му като такава инстанция правораздавателна власт.В мотивите на ВС се посочва,че влязлото в законна сила решение може да бъде отменено само по реда на извънредните способи,но както по силата на член 227 ал.1 от ГПК/отм/,когато се касае до преглед по реда на надзора,така и по силата на член 234 ал.1 от ГПК/отм/,когато се касае до отмяна на влезли в сила решения,компетентен да се произнесе е Върховният съд,тъй като в правораздавателната власт на второинстанционния съд не влиза отменяването на влезли в сила решение по реда на надзора и по реда на отмяната.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело.Основанието за допускане на касационно обжалване,на което касатора се позовава е предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,което съгласно т.3 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,за да е налице,правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.Очевидно така както е формулиран от ищеца правният въпрос от значение за изхода на делото,по което е постановено обжалваното въззивно решение и посоченото в приложените съдебни актове на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК,са различни и неотносими към конкретния случай.Това е така и защото тези съдебни актове на ВС и ВКС не са постановени по сходни казуси,нито са свързани с произнасяне по същия правен въпрос,посочен от касатора.Ето защо касационният съд намира,че не е налице основанието по член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №426/14.05.2010г. на С. апелативен съд,ГК,8 състав,постановено по гр.д.№152/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: