2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 02.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3873 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 223 от 26.05.2016 година по гр.д. № 251/2016 година на Пазарджишки окръжен съд са уважени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявени от И. Х. П., В. В. П. и Х. В. К., тримата от [населено място] против [фирма]., [населено място]. В решението е прието за установено, че ищците са наследници (преживяла съпруга, дъщеря и син) на В. К. П., починал на 24.11.2012 г. Прието е за установено, че В. П. е работел в ответното дружество по трудов договор като „охранител”; че на 24.11.2012 г. му е било възложено от прекия ръководител да посети със служебен автомобил обект на дружеството в [населено място]; че по пътя между [населено място] и [населено място] е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което П. е починал поради несъвместими с живота наранявания в областта на шията и главата – злополука, призната за трудова с разпореждане № 49 от 09.01.2013 г. на Р., [населено място]. Прието е, че пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката, тъй като е управлявал автомобила без да се съобрази с условията на пътя и да контролира скоростта на движение съобразно чл. 20, ал.2 ЗДвП. Предвид допуснатата от пострадалия груба небрежност е прието 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Прието е, че ищците са преживяли внезапната смърт на своя съпруг и баща изключително тежко; в семейството е съществувала силна връзка, основана на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа; ищците разчитали на своя съпруг и баща, който е бил отговорен и грижовен към семейството, а с неговата смърт изгубили морална и физическа подкрепа. Съобразявайки доказателствата за преживените от ищците душевни страдания и установеното съпричиняване от страна на пострадалия, съдът е уважил предявените искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, определяйки обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците в размер на по 70000 лева. За разликата до предявеният им размер от по 100000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която исковете са уважени до размер от 70000 лева е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, без да отчете всички обстоятелства, от значение за настъпване на вредата, в т.ч. високата степен на съпричиняване поради несъобразена скорост и управление без поставяне на предпазен колан. Посочена е съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 201, ал.1 КТ – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. ВС РБ; решение по гр.д. № 674/1988 г. ІV г.о. ВС; решение по гр.д. № 4001/2008 г. І г.о. ВКС; решение по гр.д. № 298/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение по гр.д. № 5914/2007 г. ІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос допустимо ли е съдът да анализира доказателствата по делото по превратен начин (в т.ч. медицинска и автотехническа експертизи и протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум), разрешен в противоречие с ППВС № 1 от 10.11.1985 година; решение по гр.д. № 795/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр.д. № 637/1988 г. ІІІ г.о. ВС РБ; решение по гр.д. № 768/2001 г. І г.о. ВКС и решение по гр.д. № 1609/2014 г. ІV г.о. ВКС. Поддържа се, че разноските по делото са определени в нарушение на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 от 2012 г. ОСГТК, тъй като липсват доказателства за извършването им.
Ответниците по касационната жалба И. Х. П., В. В. П. и Х. В. К. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливост е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. За да определи обезщетения в размер на по 70000 лева, въззивният съд е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение, каквито са високата степен и интензитет на претърпените неимуществени вреди от внезапната загуба на близък човек, който е бил морална и финансова опора на семейството; степента на съпричиняване от страна на пострадалия и социално-икономическите условия в страната. Не е налице и твърдяното противоречие с приложените към касационната жалба съдебни актове, в които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при различни увреждания, настъпили при други обстоятелства; при различна степен на съпричиняване и претърпени негативни последици.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по процесуалния въпрос допустимо ли е съдът да анализира доказателствата по делото по превратен начин. В съответствие със задължителната съдебна практика по въпроса как следва да бъдат преценявани събраните по делото доказателства, в т.ч. в съответствие и с приложените към касационната жалба съдебни актове, въззивният съд е извършил пълен анализ на доказателствата съобразно въведените във въззивните жалби оплаквания. Обсъдил е всички доказателства за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, в т.ч. и приетите по делото медицинска експертиза, съгласно която травмите, причинили леталния изход биха настъпили независимо дали той е бил или не с предпазен колан и автотехническа експертиза, изготвена въз основа на протокола за оглед на местопроизшествието, както и всички доказателства по проведеното предварително наказателно производство. Степента на съпричиняване е съобразена с доказателствата, че автомобилът е бил управляван от пострадалия с разрешената за пътния участък скорост и при неусложнена пътна обстановка, без обозначителни знаци за извършения на пътя ремонт, а допуснатото нарушение на правилата за движение се изразява в неизпълнение на задължението по чл. 20, ал.1 ЗДвП да контролира непрекъснато транспортното средство, което управлява, за да бъде в състояние да избегне автопроизшествие.
Неоснователен е и доводът за определяне на съдебните разноски в нарушение на постановките на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 от 2012 г. ОСГТК. Съгласно утвърдената съдебна практика, разноските се присъждат на страната при представени доказателства за действителното им извършване, но не и в случай, че адвокатската защита по делото е осъществена при условията на чл. 38, ал.1 ЗА – когато на страната е предоставена безплатна адвокатска помощ поради затрудненото и материално положение. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал.1 ЗА, т.е. роднински или друг вид близки отношения с приелия да я представлява адвокат или затруднено материално положение. Преценката дали са налице условия за възникване на мандатното правоотношение е изцяло на страните по него – право на адвоката е да прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по отношение на свой близък или друг юрист, за което на основание чл. 38, ал.2 ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. Въззивният съд е съобразил така установената съдебна практика и при доказателства за оказана на ищците адвокатска защита при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА е определил дължимите от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. Б. от Софийска адвокатска колегия (пълномощно на л. 45 от първоинстанционното производство по гр.д. № 660/2014 г. Пазарджишки районен съд) за оказана на И. Х. П., В. В. П. и Х. В. К. безплатна адвокатска защита, възнаграждение в размер на 1972 лева, определено по реда на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 223 от 26.05.2016 година по гр.д. № 251/2016 година на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на адвокат А. Б. от Софийска адвокатска колегия сумата 1972 (хиляда деветстотин седемдесет и два) лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: