2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 02.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1161/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Е. и Б. Б. Е. срещу въззивното решение № 420 от 25.10.2018 г. по в. гр. д. № 429/2018 г. на Русенския окръжен съд с оплаквания за постановяването му при основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК чрез пълномощник – адвокат П. Ат. А., отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради което е допустима.
От ответниците по касация Е. Ф. Е. и А. С. Е. е подаден писмен отговор със становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С решение № 248 от 21.02.2018 г. по гр. д. № 5619/2015 г. на Русенския районен съд за окончателен е обявен следният разделителен протокол на допуснатите до делба шест недвижими имота, находящи се в землището на [населено място] поле, местността „Т. гр.”, с начин на трайно ползване стопански двор, при квоти по 1/2 ид. ч. за Е. Ф. Е. и А. С. Е. като съпружеска имуществена общност и за С. Л. Е. и Б. Б. Е. като съпружеска имуществена общност:
дял първи, съставен от новообразувани имоти: № ………. /образуван от имот № ………/ с площ от 1.593 кв. м.; №……….. /образуван от имот № ……../ с площ от 1.632 кв. м.; № ……… /образуван от имот №………./ с площ от 1.619 кв. м.; № ………. /образуван от имот № ………/ с площ от 1.607 кв. м.; № ……… /образуван от имот № ………/ с площ от 1.680 кв. м. и № …….. /образуван от имот № ……../ с площ от 3.295 кв. м., с пазарна стойност на този дял 84 026.22 лева;
дял втори, съставен от новообразувани имоти: № ………./образуван от имот № ………/ с площ от 1.593 кв. м.; № ……….. /образуван от имот № ………../ с площ от 1.632 кв. м.; № ………/образуван от имот № ……./ с площ от 1.619 кв. м.; № …….. /образуван от имот № ………./ с площ от 1.607 кв. м.; № …….. /образуван от имот № ………/ с площ от 1.679 кв. м. и № ……….. /образуван от имот № ………./ с площ от 3.295 кв. м., с пазарна стойност на този дял 67 073.78 лева;
постановено е, че след влизане в сила на решението по чл. 350 ГПК съделителите следва да теглят жребий за придобиване в собственост на допуснатите до делба имоти, обособени по дялове І-ви и ІІ-ри; съделителите с дял І-ви следва да заплатят на съделителите с дял ІІ-ри сумата 16 952.44 лева за уравнение на дяловете; присъдени са дължимите държавни такси, както и разноски по компенсация в размер на 318.50 лева, дължими от С. и Б. Е. на Е. и А. Е..
С определение № 2326 от 23.04.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд оставил без уважение молбата на С. и Б. Е. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
С обжалваното решение въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в частта по чл. 350 ГПК и дължимите от страните държавни такси и осъдил С. и Б. Е. да заплатят на Е. и А. Е. 1 000 лева разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение; отменил определението по чл. 248 ГПК и вместо него отменил първоинстанционното решение в частта за разноските и осъдил Е. и А. Е. да заплатят на С. и Б. Е. 181.50 лева разноски за първоинстанционното производство по компенсация, както и 15 лева разноски за производството пред окръжния съд за заплатена държавна такса.
Въззивният съд постановил и определение № 19 от 07.01.2019 г., с което оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от С. и Б. Е., за изменение на въззивното решение в частта за разноските във въззивното производство – 1 000 лева адвокатско възнаграждение, дължимо на насрещната страна. Така постановеното определение не е обжалвано от заинтересованата страна.
Във фазата по извършване на делбата е установена реалната поделяемост на делбените имоти и вещото лице е изготвило заключение с три варианта на разделителен протокол, във всеки от които са обособени два дяла. Изготвени са и скици-проект за делба. В заседанието, в което съдебното дирене в първата инстанция е приключило /24.01.2018 г./, и двете страни са заявили съгласие за обявяване на окончателен проект за разделителен протокол по предложения вариант 1, в какъвто смисъл първоинстанционният съд се е произнесъл с постановеното решение.
Въззивна жалба са подали С. и Б. Е., сега касатори. Поддържали са, че след като всеки от допуснатите до делба недвижими имоти е реално поделяем, това налага да се състави и предяви на страните проект за разделителен протокол, включващ в самостоятелен дял всеки от новообразуваните имоти съгласно представените скици-проект за делба. Това оплакване е прието за неоснователно. Въззивният съд посочил, че процесуалните действия на съда във фазата по извършване на делбата имат за цел осъществяване на правото на делба, което се постига чрез различни способи в зависимост от естеството на делбените имоти. В случая предмет на делба са шест еднакви по вид поземлени имота, всеки от които е реално поделяем и имотите могат да се разпределят в дялове, обекти на бъдеща изключителна собственост. Посочил, че първоинстанционният съд е изготвил с помощта на заключение на вещо лице съгласно чл. 347 ГПК проект за разделителен протокол, в който имотите са обособени в два дяла, съответни на броя на съделителите и го е предявил на страните, а те, от своя страна, са го приели /вариант 1 от заключението на експерта/ без възражения.
За неоснователно въззивният съд приел и оплакването за липса на доказателства за законността и принадлежността на правото на собственост по отношение на сградите, попадащи в новообразувания имот № ………. Посочил, че жалбата в тази част е бланкетна, а освен това в първата фаза на делбата страните не са възразили срещу принадлежността на сградите в делбената маса. Делбата на поземления имот, върху който те са изградени, е допусната, и при това положение те са оценени като приращение в имота.
Въззивният съд изложил и съображения, поради които приема за основателна частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси: 1. при допусната делба на няколко самостоятелни имота, всеки от които е реално поделяем, следва ли за всеки от тях да се тегли жребий или следва да се изтегли един жребий за всички имоти; 2. когато в поземлен имот, допуснат до делба, има изградени сгради, които стават предмет на делба по силата на приращението, длъжен ли е съдът при направено възражение да изследва въпроса за законността на тези постройки; 3. следва ли във въззивно дело за делба да се присъждат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата страна, при условие, че предмет на въззивната жалба не е правото на собственост върху имота, нито размерът на дяловете на съделителите, а начинът на извършване на делбата на имота. Поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, като съображенията за това са следните:
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да се допусне по правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Поставеният първи въпрос не е обусловил изхода на спора по начина на извършване на делбата. Съобразявайки становищата и на двете групи съделители относно предпочитания от тях вариант, първоинстанционният съд е постановил да се изготвят скици-проект за делба на имотите, обособени в два дяла съгласно предложения от вещото лице вариант 1 – определение № 5908 от 05.12.2017 г. При този вариант вещото лице е разделило на два дяла по вертикала всеки от шестте делбени имота, които са съседни и са разположени един над друг, след което е включило във всеки от двата дяла по 1/2 реална част от всеки от шестте имота /т. е. по един от 12-те новообразувани имота/, така че да е възможно тези части да бъдат окрупнени в два отделни големи имота. Съделителите – касатори не са поискали да се състави проект за разделителен протокол поотделно за всеки един от шестте имота съобразно разделянето им на два дяла и да се тегли отделен жребий за всеки от новообразуваните дялове, вместо с един общ жребий да се извърши общо разпределение на всички новообразувани имоти. Затова пред първоинстанционния съд не е стояла възможността при избора на вариант за разделителен протокол да включи и такъв, за какъвто претендират касаторите, съответно такова искане във въззивната жалба е било заявено несвоевременно. Ето защо поставеният въпрос не е обусловил правната воля на съда по начина на извършване на делбата по смисъла на т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тълкувателния акт извеждането от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на делото и по който въззивният съд се е произнесъл или е следвало да се произнесе, играе ролята на обща предпоставка, която в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.т. 1 – 3 ГПК е годна да обоснове допускане на обжалвания въззивен съдебен акт до касационна проверка. Липсата на тази обща предпоставка, както е в настоящия случай, прави безпредметно изследването за наличие на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която касаторите навеждат, и е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Поставеният втори въпрос е относим към първата фаза на делбата, в която се разрешават въпросите между кои лица, за кои вещи и при какви квоти е налице съсобственост, и би имал значение само при издадено предписание за премахване на незаконен строеж. Във втората фаза законността на допуснати до делба постройки има значение само досежно оценката на същите. В случая по искане на касаторите е била назначена тройна съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение каква е пазарната стойност на допуснатите до делба недвижими имоти – терени, включително и на построените в тях сгради. Заключението на вещите лица не е оспорено от съделителите. Законността на постройките няма друго отношение към начина на извършване на делбата, в какъвто смисъл касаторите са развили доводи при обосноваването на въпроса, а именно, че някой от съделителите или трето лице /при публична продан/ ще се сдобие по силата на съдебен акт с незаконно построена сграда. Затова и този въпрос не разкрива характеристиката на обуславящ изхода на делото пред въззивния съд по смисъла на т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед този изход на спора по начина на извършване на делбата поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трети въпрос не може да бъде разгледан. Той не може да бъде разгледан и поради обстоятелството, че несъгласието си с присъдените за въззивното производство разноски касаторите са релевирали по реда на чл. 248 ГПК, но не са обжалвали постановеното от въззивния съд определение № 19 от 07.01.2019 г., с което молбата им за изменение на въззивното решение в тази част е оставена без уважение.
Ответниците по касация са поискали присъждане на разноски за водене на делото във ВКС, но не са представили доказателства да са сторили такива, поради което искането не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 420 от 25.10.2018 г. по в. гр. д. № 429/2018 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: