О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 21.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2269/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10119 от 06.04.2016 г., подадена от В. Я. Д. и Д. В. Д. от [населено място] чрез адв. Д. П., срещу определение № 627 от 09.03.2016 г. по ч.гр.дело № 404/2016 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено протоколно определение от 14.01.2016 г. по гр.дело № 14953/2014 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от жалбоподателите против А. А. К., К. К. И., А. К. И. и Е. И. Б. иск за собственост поради наличие на сила на пресъдено нещо.
Жалбоподателите считат, че определението е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и молят да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос: Обективно тъждествени ли са по смисъла на чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК спорове относно искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС и дали с иск по 109 ЗС може да се иска предаване на реална част от недвижим имот? Позовават се на решение № 133/26.10.2011 г. по т. дело № 133/2011 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците по частната жалба А. А. К., К. К. И., А. К. И. и Е. И. Б., чрез адв. Д. П. изразяват становище, че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна, поради това, че в исковата молба се съдържат твърдения по отношение на вече разрешен спор с влязло в сила решение. Претендират направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 14.01.2016 г. по гр.д. № 14953/2014 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл. 299 ГПК. Прието е, че предявеният от съпрузите В. Я. Д. и Д. В. Д. против А. А. К., К. К. И., А. К. И. и Е. И. Б. иск за ревандикация има за предмет спор за собственост на недвижим имот с площ 9.50 кв.м, представляващ реална част от УПИ ІІІ- 13 в кв. 163 по плана на 11-ти микрорайон на [населено място], който е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 7801/2007 г. по описа на Варненския районен съд. Предходното дело е било образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, предявени от В. Я. Д. против наследодателя на ответниците по настоящото дело – К. И. К., за ревандикация на недвижим имот с площ 11.55 кв.м, представляващ част от УПИ ІІІ- 13, и за осъждане на ответника да премахне изградената ограда, разположена между собствения на ищеца УПИ ІІІ- 13 и принадлежащия на ответника УПИ ХІІ- 5, която навлизала с 1.50 м. в имота на ищеца. Реалната част от УПИ ІІІ- 13, предмет на предявения от В. Д. и Д. Д. иск за ревандикация, предмет на образуваното гр.д. № 14953/2014 г. по описа на Варненския районен съд, е част от спорните 11.55 кв.м, предмет на спора за собственост по гр.д. № 7801/2007 г , което е приключило с влязло в сила решение, с което предявените от В. Д. искове по чл. 108 и по чл. 109 ЗС са отхвърлени като неоснователни. Съдът е приел, че между двете дела е налице пълен субективен и обективен идентитет, доколкото предмета на второто дела е част от предмета на първото, страните по тях са едни и същи и ищците по настоящото дело извеждат претедираното от тях материално право от същите обстоятелства, на които са се позовали и по първото дело. Въззивният съд не е споделил възражението на жалбоподателите, че в производството по гр. д. № 78901/2007 г. на Варненския районен съд е била предявена претенция единствено по реда на чл.109 т ЗС, тъй като всички произнасяния на съдилищата, са били обусловени от заявения петитум, а той освен нормата на чл.109 от ЗС, е включвал и предаване на въпросната реална част, т.е. била е предявена и искова претенция по смисъла на чл.108 от ЗС.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатия от частните жалбоподатели правен въпрос. Този въпрос не обуславя решаващите изводи на въззивния съд, нито е разрешен е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. С решение № 133/26.10.2011 г. по т. дело № 133/2011 г. на ВКС, II т.о., на което се позовават жалбаподателите, е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, че обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез основанието и петитума на иска, като петитумът определя вида и размера на търсената защита, че с решението си съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо, и поради това диспозитивът на решението представлява източникът на силата на пресъдено нещо. В случая въззивният съд е съобразил установената практика, като след съпоставка на страните и на предмета на двете дела, очертан чрез заявените от ищците обстоятелства и петитум, е направил извод, че спорът за собственост по настоящото дело има за предмет същото материално право, спорът по отношение на който вече е разрешен в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, което обуславя недопустимост на повторно предявения иск. Решението по гр.д. №7801/2007 г. по описа на Варненския районен съд съдът е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС, като е постановил изричен диспозитив, с който е отрекъл право на собственост на ищците върху спорната реална част с площ 11.55 кв.м от УПИ ІІІ- 13, в границите на която попадат и процесните 9.50 кв.м.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
При този изход на делото на ответниците А. А. К., К. К. И., А. К. И. и Е. И. Б. следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 627 от 09.03.2016г. постановено по гр.д. № 404/2016 г. на Варненския окръжен съд по частната касационна жалба на В. Я. Д. и Д. В. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА В. Я. Д. и Д. В. Д. от [населено място] да заплатят на А. А. К., К. К. И., А. К. И. и Е. И. Б. от [населено място] сумата 200 /двеста/ лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: