О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
С.
София, 22.10. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Виолета Петрова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4308 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на К. А. М. с вх. № 2581 /28.01.2013 г. за отмяна на влязло в сила решение № 22 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 1038 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., І-ви с-в., с което е потвърдено решение № 847 /07.06.2011 г. по гр.д. № 999 /2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което И. П. Д. – М. е осъдена 1) на основание чл.108 ЗС да отстъпи собствеността и предаде на Ц. Т. Д. – А. и М. Д. Т. владението върху втори жилищен етаж в сграда в [населено място], на ул. „д-р. Г. В.” № 12, с обща застроена площ на втория етаж 208 кв.м., в който са обособени две жилища, представляващи самостоятелни обекти с посочени идентификатори и съседи; 2) на основание чл.59 ЗЗД да заплати на Ц. Т. Д. – А. и М. Д. Т. сумата 2 400 лева обезщетение за периода от 01.04.2009 г. до 31.03.2010 г. за притежаваните от тях 1 /4 и 1 /2 ид.ч. от описания по-горе втори жилищен етаж., ведно със законната лихва от 09.04.2010 г.; 3) за разноски.
В. решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 19.09.2012 г. поради недопускане на касационно обжалване с определение № 767 /19.09.2012 г. по гр.д. № 299 /2012 г. на ВКС, І г.о..
Молителят твърди, че е дъщеря на ответника И. П. Д. – М. и съсобственик с нея в процесните два имота, че молителят е наследила 1 /4 ид.ч. от един от двата обекта, чийто идентификатор е 56784.520.1067.1.5, от баща си, който е починал на 13.03.2008 г. и който е притежавал тази 1 /4 ид.ч. в съпружеска имуществена общност (с.и.о.) с майка и, т.к. придобивното основание е покупко-продажба през 1997 г. (по време на брак, за който представя доказателства, че е сключен на 14.07.1985 г.), а вторият имот, чийто идентификатор е 56784.520.1067.1.4, молителят владее повече от 10 години, т.к. и наследодателят и го е владял повече от 10 години. Молителят твърди, че като съсобственик е следвало да бъде конституирана като страна – ответник по делото, че въпреки, че не е била конституирана като страна, постановеното решение я обвързва, но е неправилно. Твърди, че спорното правоотношение е неделимо и спрямо нея като съсобственик. Твърди, че е узнала за влязлото в сила решение на 29.11.2012 г., когато посочен ЧСИ насрочила въвод във владение на процесния (по влязлото в сила решение) жилищен етаж; молителката подала молба по чл.523,ал.2 ГПК за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, по която е образувано гражданско дело..
Насрещните страни Ц. Т. Д. – А. и М. Д. Т. твърдят в отговор, че молбата е недопустима, т.к. молителят не е трето лице, обвързано от решението, че решението не е пречка да потърси правата си по съдебен ред, което е и направила с отделно производство, което води като трето лице и което е висящо; както и че доводите на молителя, че има права на собственост, са неоснователни. В съдебно заседание поддържат доводи за недопустимостта и неоснователността на молбата за отмяна.
Настоящият състав намира молбата за отмяна за недопустима по следните съображения:
Съгласно правилото на чл.304 ГПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл.216,ал.2), т.е. при необходимо другарство.
Молбата е подадена от лице, което не е било конституирано и не е участвало като страна по делото, решението по което се иска да бъде отменено, но от самите твърдения на молителя за факти, които не попадат във фактическия състав на наведеното основание за отмяна по чл.304 ГПК, е видно, черешението няма сила по отношение на нея:
Наследяването на имот, който е бил притежаван от наследодател на молителя в с.и.о. преди предявяване на исковата молба по делото не обуславя възникването на неделимост на правоотношение, защото при прекратяването на съпружеската имуществена общност поради смъртта на един от съпрузите, както е в случая – А. Д. Манлиев, баща на молителя, е починал на 13.03.2008 г. видно от твърденията на молителя и от представеното от нея удостоверение, съгласно правилото на чл.26,ал.1 СК 1985 г. (отм.), се прекратява съпружеската имуществена общност, делът на починалия се наследява, при което възниква обикновена съсобственост между наследниците. Същото се отнася и до продължаването на владението при приемане на наследството, защото и в този случай владението е част от имуществото на наследодателя. Тези юридически факти (смърт, прекратяване на с.и.о. и наследяване) са осъществени преди момента на предявяването на исковата молба на Ц. Т. Д. – А. и М. Д. Т. срещу майката на молителя на 09.04.2010 г., по която (искова молба) е образувано гр.д. № 999 /2009 г. на ПОС, решението по което е потвърдено с решение № 22 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 1038 /2011 г. на П., което е влязло в сила и чиято отмяна се иска.
По това дело молителят К. М. не е участвала и т.к. не е била необходим другар на ответника, влязлото в сила решение по него не обвързва молителя като участник в неделимо спорно правоотношение по отношение на процесните имоти.
Основателен е и доводът на насрещните страни, че видно от представеното от самия молител К. М. определение от 12.12.2012 г. по гр.д. № 3039 /2012 г. на ПОС, стр.1-ва, посл. абзац (л.15) и стр.2, първи абзац, постановено в производството по чл.524 ГПК, молителят е предявила срещу насрещните страни установителен иск за собственост за част от процесния етаж, който е приет за разглеждане и това е нейният път за защита, който изключва предпоставките на чл.304 ГПК.
В обобщение: правата на молителя върху процесните имоти не са отречени с влязлото в сила решение, чиято отмяна тя иска на основание чл.304 ГПК. Следователно молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на насрещните страни за разноски е основателно за сумата 800 лева – възнаграждение за последния упълномощен от тях адвокат, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО молбата на К. А. М. с вх. № 2581 /28.01.2013 г. за отмяна на влязло в сила решение № 22 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 1038 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., І-ви с-в..
Осъжда К. А. М. да заплати на Ц. Т. Д. – А. и М. Д. Т. сумата 800 (осемстотин) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.