2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
С., 22.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1085/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. С. и Л. С. чрез адвокат М. Ш., Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 801 от 17.05.2012 г. по гр. дело № 359/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение 4938 от 12.09.2011 г. по гр. дело № 3322/2008г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо жалбоподателите на сключения на 11.02.2008 г. между дарителя П. К. Н. и сина и С. П. Х., действащ чрез своя баща П. С. Х., договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 95, том. І, рег. № 2425, дело № 88 /2008 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, представляващ апартамент в [населено място], кв. Д. с площ 132,90 кв. м, находящ се сграда построена в УПИ, парцел І-64 от кв. 3 по плана на [населено място], местността в.з. „Г.-А.”, целият с площ 650 кв. м. при посочени съседи и отмяна на нотариалния акт за дарение на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика са разрешени материалноправните въпроси – дали разпоредбата на чл. 135 ЗЗД изчерпателно изброява обективните предпоставки обосноваващи уважаването на иска и налице ли е увреждащо действие, когато кредиторът е затруднен да реализира правата си, и към кой момент следва да се преценява състоянието на длъжниковото имущество – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът С. П. Х. чрез законния му представител П. С. Х. в писмен отговор оспорват основанието за допускане на касационно обжалвано. Твърди, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени съобразно установената съдебна практика на ВКС, съдът е приложил точно закона при съобразяване на събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 135 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос – дали разпоредбата на чл. 135 ЗЗД изчерпателно изброява обективните предпоставки обосноваващи уважаването на иска и налице ли е увреждащо действие, когато кредиторът е затруднен да реализира правата си, с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, включително и с представената от жалбоподателите съдебна практика.
Въпросът е поставен с твърдение, че въззивният съд е разширил фактическия състав на отменителния иск уреден в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, въвеждайки като основание да отхвърли иска обстоятелството, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън това с което се е разпоредил, достатъчно да удовлетвори кредитора.
Жалбоподателите представят съдебни решение по приложението на чл. 135 ЗЗД на ВКС по гр. дело № 1769/78г., първо г. о. ВС; т.д. № 752/2009 г. второ т.о.; гр. дело № 754/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 4433/2007г., с които е прието, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е обусловено от наличието на действително вземане, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не изисква установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по отменителния иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. С иска не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на иска, като увреждащата сделка се смята отменена единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по друг начин затруднява удовлетворяването на кредитора, като тук попадат и действия по извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е обективна предпоставка и означава, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Искът по чл. 135 ЗЗД не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителната сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. Няма да е налице увреждане, когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е предявен отменителния иск.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор, и че действията му увреждат правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно-ирелеватно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането. В този случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престация, като в доказателствена тежест на длъжника е да обори презумцията за увреждане.
Увреденият има интерес от отменителния иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение – когато с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника. Увреденият кредитор няма правен интерес от отменителния иск, и той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила на друго основание. Искът е недопустим, и когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна, т. е. когато увреждащата сделка е непротивопоставима на друго основание.
Обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика, която установява фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД и предпоставките за неговото уважаване, респ. обстоятелствата, които изключват основателността на иска. Съдът е извел качеството на кредитори на ищците, установил е точно момента, от който за тях е възникнало правото да искат връщане на даденото по сключения с втората ответница предварителен договор за покупко-продажба – нотариалната покана за разваляне на договора получена от тази ответницата на 26.07.2007г., наличието на увреждащо правно действие, чрез което се намаляват активите на длъжника, знание за увреждане, което за третото лице се презумира, но искът е отхвърлен, не поради недоказан фактически състав, а поради наличие на друго имущество на длъжника, достатъчно да удовлетвори вземането на кредиторите – три недвижими имоти, два на значителна стойност, които надхвърлят стойностно задължението на длъжниците, с което е опроверган увреждащия характер на разпоредителната сделка.
Въпросът, към кой момент следва да се преценява състоянието на длъжниковото имущество, не обуславя решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска, тъй като чрез него жалбоподателите целят да ревизират изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност на притежаваните от ответницата недвижими имоти, дала заключение за стойността към момента на сключване на увреждаща сделка – 11.02.2008 г., която жалбоподателите не са оспори по реда на чл. 208 ГПК.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото касаторите ще следва да заплатят съдебни разноски на другата страна в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 801 от 17.05.2012 г. по гр. дело № 359/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. Д. С. и Л. С. да заплатят на С. П. Х. действащ със съгласието на законния си представител П. С. Х. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ