О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 22.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1776/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. И. Докторова против определение № 1587 от 27. 06. 2016 г. по ч. гр. д. № 1006/2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение № 3808 от 1. 04. 2016 г. по гр. д. № 8166/2015 г. по описа на В., 31 с-в, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 ГПК – за освобождаване от такси и разноски по делото и по чл. 95 ГПК – за предоставяне на правна помощ. Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното определение, както и неправилност на същото, изразяваща се в постановяването му в нарушение на чл. 83, ал. 2 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на молбите по чл. 83, ал. 2 и по чл. 95 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е недопустима в частта й срещу определението на окръжен съд в частта, потвърждаваща първоинстанционното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата на Ж. И. Д. по чл. 95 ГПК, за допускане на правна помощ, изразяваща се в процесуалното й представителство по делото от адвокат, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК определението на второинстанционния съд, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционнен съд, с което е отказана правна помощ, е окончателно. Като недопустима, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази част, а образуваното по нея производство – прекратено в същата част.
Частната жалба е допустима в частта й срещу определението на окръжен съд в частта, потвърждаваща първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на Ж. И. Докторова за освобождаване от такси и разноски по гр. д. № 8166/2015 г. на Варненския районен съд, ХХХI с-в.
Налице са твърдяните от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на второинстанционното определение по въпросите, свързани със задължението на съда, при преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, да обсъди всички обстоятелства, които са от значение за тази преценка, и то не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски във връзка с определено процесуално действие, а с оглед възможността на страната да се натовари с плащането на таксите и разноските в цялото съдебно производство. Приетото от второинстанционния съд по тези въпроси противоречи на ТР № 6/12 от 6. 11. 2013 г., ОСГТК на ВКС, точка 12, както и на посочените в изложението определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 366 от 27. 09. 2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. на ВКС, II г.о., определение № 436 от 22. 06. 2015 г. по ч. гр. д. № 2878/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 389 от 20. 06. 2013 г. по ч. гр. д. № 3691/2013 г. на ВКС, IV г.о. В мотивите към точка 12 от цитираното тълкувателно дело и в посочените определения се приема, че при преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да обсъди всички обстоятелства, които са от значение за възможностите на лицето да поеме изцяло или частично разходите за съдебното производство, а не само с оглед възможностите за плащане на такса или разноски за конкретно предприето процесуално действие, каквито обстоятелства са неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, притежавано движимо и недвижимо имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. В обжалваното определение, въпреки декларираните обстоятелства, сочещи на липса на възможност за плащане на такси и разноски по делото – молителката е разведена, живее сама, няма никакви доходи, трайно безработна е, с влошено здравословно състояние и прекъснати здравноосигурителни права заради невнесени здравни осигуровки, не притежава други имоти освен апартамент от 70 кв.м. в [населено място], върху който е насочено принудително изпълнение и изнесен на публична продан, и имотът в [населено място], общ. В., в който живее ищцата и който също е възбранен, съдът е приел, не са налице основанията на чл. 83, ал. 2 ГПК за уважаване на молбата, тъй като молителката е в работоспособна възраст и би могла да реализира доходи в размер на минималната работна заплата, както и да реализира доходи от отдаване под наем на възбранения недвижим имот.
По основателността на частната жалба – настоящият състав намира за незаконосъобразно обжалваното определение на окръжния съд, тъй като е постановено в нарушение на чл. 83, ал. 2 ГПК. От представената от молителката декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, депозираните допълнителни разяснителни молби, писмени доказателства /удостоверение изх. № АУ100798ВН/19. 07. 2015 г. от Община – В., служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта изх. № 254/11. 12. 2015 г., удостоверение изх. № [ЕГН]-4/23. 09. 2015 г., издадено от НОИ, ТП-В., справка за изплатени обезщетения за безработица, издадена от НОИ, удостоверение № 893/2015 г., издадено от МВР, сектор „Пътна полиция“, В., съобщение за изготвено постановление за възлагане изх. № 16115/29. 06. 2015 г. по изп. д. № 20137110400652 на ЧСИ Д. П.-Я., удостоверение изх. № 3339/2016 г., издадено от Служба по вписванията, АВ, справка за актуално състояние на всички трудови договори, сключвани от Ж. Докторова, издадена от НАП, ТД – В., удостоверение от 22. 09. 2011 г. от адв. С. Г. С., амбулаторен лист, служебна бележка изх. № 2/24. 01. 2017 г. от Агенция по заетостта и др./ се установява, че същата е разведена от 1988 г., трайно безработна е, не получава обезщетение от БТ /получавала е такова в периода април 2014 г. – януари 2015 г./, с прекъснати здравноосигурителни права е заради неплатени здравни осигуровки, няма никакви доходи и суми по сметки, декларирала е, че оцелява благодарение на помощи и заеми от близки и познати. Не притежава суми по влогове. Притежава лек автомобил м. Шкода от 1996 г., спрян от движение. Притежава апартамент от 70 кв. в [населено място], върху който е насочено принудително изпълнение и изготвено постановление за възлагането му след проведена публична продан. Притежава и недвижим имот в [населено място], общ. В., в който живее и който също е възбранен – УПИ от 6821 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда от 280 кв.м., стопанска сграда-склад от 400 кв.м., масивен навес от 680 кв.м., автомивка 40 кв.м. Заявила е, че независимо от факта, че е в трудоспособна възраст, в района на населеното място, в което е местоживеенето й /с. Н., район В./ не се предлага работа и не може да си намери такава, а относно стопанските постройки в имота, в който живее в същото село /склад, навес и автомивка/ няма никакво търсене за наемането им заради липсата на промишлена или друга стопанска дейност. След преценка на всички описани по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че молителката Ж. Докторова не притежава достатъчно средства и възможности да заплаща дължимите в производството по гр. д. № 8166/2015 г. на В. такси и разноски, включително и таксата по предявения насрещен иск. Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1587 от 27. 06. 2016 г. по ч. гр. д. № 1006/2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 3808 от 1. 04. 2016 г. по гр. д. № 8166/2015 г. по описа на В., X. с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата на Ж. И. Докторова по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването й от такси и разноски по гр. д. № 8166/2015 г. на РС – Варна, X. с-в.
ОТМЕНЯ определение № 1587 от 27. 06. 2016 г. по ч. гр. д. № 1006/2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 3808 от 1. 04. 2016 г. по гр. д. № 8166/2015 г. по описа на В., X. с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата на Ж. И. Докторова по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването й от такси и разноски по гр. д. № 8166/2015 г. на РС – Варна, X. с-в И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, Ж. И. Д. от такси и разноски по гр. д. № 8166/2015 г. на РС – Варна, X. с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Ж. И. Д. частна жалба срещу определение № 1587 от 27. 06. 2016 г. по ч. гр. д. № 1006/2016 г. на Варненския окръжен съд, ГО В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение № 3808 от 1. 04. 2016 г. по гр. д. № 8166/2015 г. по описа на В., ХХХI с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата на Ж. И. Докторова по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ по гр. д. № 8166/2015 г. по описа на В., 31 с-в, изразяваща се в процесуалното й представителство по делото от адвокат и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1776/2017 г. на ВКС, III г.о. в посочената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: