Определение №224 от 25.7.2017 по търг. дело №50202/50202 на 3-то гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 224

Гр.София, 25.07.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева т.д.N.50202 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Постъпила е молба вх.№.10154/19.10.16 от [фирма] с искане за изменение на постановеното по делото определение №.646/14.10.16 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че присъдените за отговор на касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и на основание чл.78 ал.5 ГПК се претендира намаляването им.
Ответната страна „П. б. (Б.)”ЕАД оспорва молбата. Сочи, че тя е недопустима /молителят не е представил списък с разноски по чл.80 ГПК/, просрочена /подадена след приключване на производството в съответната инстанция – а не в последното съдебно заседание/ и неоснователна /надвишава минимално установения в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер само с 38,37лв./.

ВКС, ІІІ ГО, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:

Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разпоредбата на чл.80 ГПК е неприложима в случая – тя касае присъждане на разноски, които се претендират от страната, която е следвало да представи списък с такива – а не отправяне на възражение за прекомерност на направени от насрещна страна разноски /какъвто е разглеждания случай/. Поради това допустимостта на искане за изменение на определението в частта за разноските поради прекомерност на присъдените такива не е обусловена от представянето на списък с разноски от касатора. Възражението за прекомерност е своевременно заявено, доколкото произнасянето по чл.288 ГПК по допустимостта на касационната жалба става в закрито съдебно заседание /постановките на т.11 от ТР 6/12 от 6.11.13 на ОСГТК на ВКС важат за открито съдебно заседание/, без на касатора да се връчва препис от отговора на касационната жалба и след като той бива официално уведомен за размера на направените от насрещната страна разноски за първи път с обявяването на съдебния акт за присъждането им. При това положение от тогава тече и едномесечния по чл.248 ал.1 ГПК – който в случая е спазен.

Разгледана по същество, молбата е основателна.
Направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 4829,86лв. са прекомерни. Касае се за защита, изразяваща се единствено в отговор на касационна жалба – по спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност. При това положение и с оглед направеното възражение за прекомерност – което вече дава възможност на съда да извърши преценка съобразно чл.78 ал.5 ГПК, настоящият състав намира, че полагащите се на ответната страна разноски следва да бъдат определени в минималния им размер съобразно чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение №.646/14.10.16 по т.д.№.50202/16г. на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, което да се чете както следва: ОСЪЖДА [фирма] да плати на „П. (Б.)”ЕАД 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top