О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 27.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3210/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1670/04.05.2018г.,подадена от Т. С. И. и М. Х. М.,чрез пълномощника им адвокат М. Е. В.,против решение №89/29.03.2017г. на Търговищки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 6/2017г. по описа на същия съд,с което се отменя Решение №575/04.11.2016г. по гр.д.№299/2015г. по описа на Търговищки районен съд и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на М. Х. М. и Т. С. И.,че Б. С. М. е собственик на 8/12 идеални части от недвижими имоти-земеделски земи,находящи се в землището на [населено място]:ЛОЗЕ от 3,989 дка в местн.”ЧИФЛИКТЕРЛЪ”,представляващо имот №002036 по плана за земеразделяне при описани в решението граници , и нива с площ от 7,773 дка,находяща се в местн.”АРМУТЛУК”,представляваща имот №008012 по плана за земеразделяне на [населено място],общ. Т.,както и признава за установено по отношение на Т. С. И.,че Б. С. М. е собственик на 8/12 идеални части от недвижим имот,представляващ овощна градина с площ от 9,337 дка,находяща се в местн.”МАНДРА”,представляваща имот №008062 по плана за земеразделяне на [населено място],и отменя нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №106,т.І,дело №56/2013г. на нотариус К. Г.,вписан в СВ рег.№1317/14.03.3013г.,с който Т. С. И. е бил признат за собственик на гореописаните недвижим имоти,само до размера на 8/12 идеални части от тези имоти,на основание член 537,ал.2 ГПК,като решението се постановено при участието на трети лица,помагачи на ищеца, М. И. Н.,Г. Х. С.,А. Р. А. и И. С. И..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,тъй като е постановено в противоречие с материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Б. С. М.,чрез пълномощника си адвокат Д. П.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,като претендира присъждането на направените за настоящото производство разноски по делото.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът Б. С. М.,в исковата си молба,твърди че е собственик на 8/12 идеални части от процесните имоти,които е придобил по силата на правни сделки,съответно:1. по силата на нотариален акт за замяна №168/2013г. на 12.04.2013г. придобил от И. С. И./наследник на В. С. И.- по заместване от коляното на сина й И. С. И./ 1/12 идеална част от процесните три имота и 2. на 12.04.2013г. по силата на покупко- продажба,съгласно нотариален акт №170/2013г.,придобил от М. И. Н.,Г. Х. С. и А. Р. А.,7/12 идеални части от тези три процесни имота.Съдът е посочил,че с Решение на ПК Т. № У/726 от 22.07.1993г. на наследниците на В. С. И.-поч.03.11.1961г.-наследена от законните си наследници:1.И. С. И.-син-поч.05.06.1983г.-оставил преживяла съпруга-поч.15.08.1996г.,дъщеря М. И. Н. ,син С. И. С.-поч.12.02.2010г.-оставил за наследници преживяла съпруга Г. Х. С. и син И. С. И.,2.Д. С. И.-дъщеря-поч.14.12.1985г.-оставила за наследници преживял съпруг-поч.27.02.1992г. и син А. Р. И.,и 3.Т. С. И. –син на общата наследодателка и ответник по иска,-е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи в землището на [населено място], [община] по план за земеразделяне,като на 14.03.2013г. последният-ответникът Т. С. И. се снабдил с констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка за собственост на реституираните земеделски земи,след което на 05.04.2013г. Т. С. И. продава на ответника М. Х. М., с нотариален акт №151/2013г.,първите два имота:лозе от 3,989 дка,съставляваща имот 0002036 по плана за земеразделяне и нива от 7,773 дка,имот 0008012 по плана за земеразделяне на [населено място].Във връзка с основния въпрос, дали ответникът Т. С. И. е придобил процесните три имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност,съдът е обсъдил писмените доказателства-сключени договори за наем и аренда от Т. С. И. и че е получавал рента от процесните земи,както и гласните доказателства,според които след възстановяването правото на собственост върху тези земеделски земи,последните са ползвани само от ответника И.,отдавани от него под наем с договори за аренда,сключвани със земеделската кооперация в селото и получаването на рента за тях,като след съобразяване със задължителната практика на ВКС-ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, е стигнал до извода,че ответникът не е манифестирал,че владее имота за себе си,което следва да стане чрез действия от такъв характер,че с тях по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите собственици-т.нар. преобръщане на владението.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че ответникът Т. С. И. е бил владелец на своята 1/3 идеална част от процесните имоти и държател на останалите 2/3 идеални части,тъй като не манифестирал пред останалите наследници,че владее за себе си,поради което не би могъл да придобие по давност техните идеални части.По отношение на иска предявен срещу ответника М. М. и Т. И., като негов праводател за процесните два имота,съдът е приел,че същият е основателен,тъй като към момента на продажбата им-05.04.2013г. продавачът,настоящия ответник И.,не е бил изключителен собственик на тези имоти и е имал право да се разпорежда само със своята наследствена 1/3 идеална част и тъй като никой не може да придобие повече права от праводателя си,т.е да придобие повече права,каквито прехвърлителят не притежава.Във връзка с втория заявен иск срещу ответника Т. С. И.,който по силата на констативния нотариален акт се легитимира като собственик на третия имот:овощна градина от 9,338 дка,съдът е посочил,че по изложените съображения ищецът е придобил 8/12 идеални части от този имот,чрез правни сделки,въз основа на описаните нотариални актове от останалите наследници на В. С. И.,които не са загубили правото си на собственост върху техните идеални части,тъй като имотът не е придобит изцяло по давностно владение от страна на ответника Т. И..
В изложението са на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280 ал.1,т.1 ГПК/в ред. До изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос/цитирам/:
„Този процесуално правен въпрос е:как следва да се ценят събраните писмени доказателства,представляващи извънсъдебно признание на факти,които установяват неблагоприятни за страната обстоятелства”,като се излагат оплаквания,че/цитирам/:” съдът не е кредитирал събраните по делото писмени доказателства,а именно:приложените към ДП №138/13 на РУ”Полиция”-Т.,установяващи,че изначало Т. С. е ползвал сам за себе си имотите,като никой от останалите наследници не е ползвал земята и не се е противопоставил на неговото ползване/в този смисъл показанията на свидетелите Н. ,А.,С./”.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,такъв правен въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните изводи на съда.В случая се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК,за преценка на доказателства по делото,което обаче не кореспондира на изложеното и възприето с решаващите мотиви на въззивното решение,в които са обсъдени както писмените,така и събраните гласни доказателства,цитирани и от касаторите.
В точка втора,трета и четвърта от изложението се поставят въпроси: кога следва да се приеме,че едно лице свои вещта и кои действия следва да се приемат като противопоставяне от страна на останалите собственици на собственика,който владее за себе си/т.1/,за неправилни изводи на въззивния съд относно изтекла придобивна давност в полза на втория ответник,разрешени в противоречие с практиката на ВКС,цитирана в изложението.
В тази част отново липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,като се навеждат доводи и касационни оплаквания,че въззивното решение е неправилно
Непосочването на правен въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответника по касационната жалба Б. С. М. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото касационно производство в размер на 700 лева,съгласно представения списък по член 80 ГПК,представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.06.2017г.,приложени с отговора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №89/29.03.2017г. на Търговищки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№6/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. С. И. и М. Х. М. да заплатят на Б. С. М. сумата от 700 лева/седемстотин лева/разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: