О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр.София, 28.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и трети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 237/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. В. А. за допускане на касационно обжалване на определение на Великотърновски окръжен съд от 13.03.2009 г. по ч.гр.д. № 205/ 2009 г., с което е оставена без уважение частната жалба на същото лице срещу определение на Великотърновски районен съд от 05.02.2009 г. по гр.д. № 1770/ 2008 г. По този начин е прекратено производството по исковете, предявени от частния жалбоподател против „В„Съгласие” – с. Р. за признаване за установено, че Н. В. А. е собственик на склад (навес с метална конструкция) с площ 361 кв.м. и склад (навес с метална конструкция) с площ 198 кв.м., построени в поземлен имот № 1* по картата на землището на с. Р., както и за признаване за установено, че решение на общото събрание на правоимащите на заличените организации „В” и „Р” ООД, обективирано в протокол № 2 от 11.04.1997 г., е нищожно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение в разрез с практиката на ВКС бил разрешен от въззивният съд въпроса за действието на решението на правоимащите за разпределяне на имущество от заличените селскостопански организации по ППЗСПЗЗ. Според жалбоподателя лица, които не са правоимащи, не могат да придобият собственост, въпреки наличието на решение за разпределение на имущество в тяхна полза. Излага и доводи за наличие на противоречива съдебна практика относно съществения въпрос може ли да се обсъждат факти по съществото на спора с прекратително определение. Счита също така, че е съществено значение за развитието на правото изясняването на въпроса може ли да се защитават вещни права, отречени с влязло в сила решение, с нов иск, но на различно основание. По тези съображения моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания до първоинстанционният съд да разгледа спора по същество.
Ответникът по частната жалба – „В„Съгласие” – с. Р. не взема становище по същата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В настоящия случай определението на въззивният съд не съдържа произнасяне по твърдяния от касатора съществен материалноправен въпрос за действието на решението на правоимащите за разпределяне на имущество от заличените селскостопански организации по ППЗСПЗЗ. Съдът изобщо не е разглеждал този въпрос, тъй като е счел това за недопустимо, а при недопустимост на иска разглеждането на въпроси по съществото му (какъвто е и въпроса за правните последици от една многостранна сделка) е невъзможно. Поради това не е налице твърдяното противоречие между обжалваното определение и цитираните в частната жалба решения на ВКС. Нещо повече – с решение на ВКС, ІІ г.о. от 29.04.2008 г по гр.д. № 3045/ 2007 г. (постановено между същите страни и за същите два навеса) действието на сделката от 11.04.1997 г е зачетено, поради което въпросът с валидността на същата не може да се пререшава. Същият спор не подлежи на разглеждане по същество (тъй като по въпроса е формирана сила на пресъдено нещо), съответно прекратяването на производството по този иск е процесуално задължение на съда.
Неоснователни са и доводите, че в обжалваното определение се съдържа произнасяне по процесуалния въпрос могат ли да се обсъждат в закрито заседание факти по съществото на спора, по който въпрос имало противоречива съдебна практика. Приложеното решение на Софийски градски съд е дало отрицателен отговор на този въпрос и това разрешение е общоприето в практиката и доктрината. Обаче в обжалваният съдебен акт не е постановено нещо различно – съдът не е обсъждал доводи и факти по съществото на спора, а е разгледал принципния въпрос допустимо ли е да се предяви иск за право, което е отречено с влязло в сила решение. Поради това обжалваното определение не е в противоречие с позицията, застъпена в приложеното определение на Софийски градски съд.
Въпросът може ли да се защитават вещни права, отречени с влязло в сила решение, с нов иск, но на различно основание, действително е съществен, но и по този въпрос обжалваното определение не е в разрез с установената практика. Ответникът по иск за собственост трябва да заяви всичките си възражения, включително да посочи основанията, според които сам той се счита за титуляр на правото на собственост на спорната вещ. Незаявените в процеса основания се преклудират и не могат да бъдат заявени с иск, който ответникът тепърва да предяви срещу ищеца след влизане на решението срещу него в сила. По този въпрос няма противоречия в практиката, същият се решава без затруднения и в посочения смисъл, като няма причини за налагане на ново тълкуване по същия въпрос. Поради това не може да се приеме, че се налага намесата на касационната инстанция за осигуряване на развитието на правото.
Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Искането в тази насока е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Великотърновски окръжен съд от 13.03.2009 г. по ч.гр.д. № 205/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: