4
Ч.т.д.№1414/13 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 29.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1414 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма]-гр.К. срещу определение №2576 от 30.11.2012 г. по ч.гр.д. № 3868/12г. на САС, в частта, с която е отменено частично първоинстанционното определение от 15.10.2012 г. по гр.д. № 13368/12 на СГС и вместо него е постановено друго от въззивния съд, с което по реда на чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск: отрицателен установителен иск на „Флаинг К.”Л.-И. срещу [фирма]-гр.К. за установяване несъществуването на вземане за неустойка на ответника към ищеца на основание т.5.5.2 от договор за чартиране №СА/2012-811-TLV от 2012 г., възникнало поради отмяна на 68 курса Б.-Тел А.-Б. и В. –Тел А.-В. за периода от 25.08.2012 г. – 14.10.2012 г. в общ размер на 654 372,50 щатски долара чрез налагане на запор върху вземането на ответника [фирма] по банкова гаранция за плащане № 159-02-000011-4 за сумата от 300 000 щатски долара издадена от Банка”Х. БМ”-И., Тел-А. при внасяне на парична гаранция в размер на 30 000 щатски долара по курса на БНБ към момента на превода.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.2 във връзка с чл.396 ал.2, предл.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че доколкото от изложеното в молбата за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ГПК се установяват основанието и предмета на бъдещия иск налице е процесуална легитимация на страните по спора предмет на бъдещия иск и същият се явява допустим. Налице е и обезпечителна нужда, доколкото с иска се претендира недължимостта на парично задължение на ищеца към ответника за неустойка за неизпълнение на договор за чартиране №СА/2012-811-TLV от 2012 г., възникнало поради отмяна на 68 курса Б.-Тел А.-Б. и В. –Тел А.-В. за периода от 25.08.2012 г. – 14.10.2012 г. вследствие на атентата от 17.07.2012 г. на Летище Б. в общ размер на 654 372,50 щатски долара, изпълнението на което е обезпечено с издадена в полза на ответника като евентуален кредитор по това вземане банкова гаранция. Обезпечителната нужда на ищеца по отрицателния установителен иск е налице, с оглед предотвратяване плащане в полза на ответника-бенефициер по банковата гаранция по едно отричано от ищеца задължение , предмет на обезпечаване с процесната банкова гаранция. Обезпечителната мярка запор на плащането по последната в полза на кредитора на оспореното с бъдещия установителен иск вземане се явява подходяща. Обезпечението е допуснато при условията на чл.391 ал.3 ГПК при определяне на парична гаранция в размер на 30 000 щатски долара по курса на БНБ към момента на превода.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая касаторът формулира като обуславящи изхода на спора въпросите за това: доколко е допустимо налагането на конкретната обезпечителната мярка по конкретния отрицателен установителен иск, за обезпечителната нужда и за това доколко така наложената обезпечителна мярка:запор на вземането на бенефициента по банковата гаранция се явява подходяща, с оглед безусловността и неотменимостта на самата банкова гаранция. Позовава се на наличие на основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК: въпросите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, това основание за допускане до касация ще е налице в две най-общо очертани хипотези: когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС или когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл. 290 ГПК и чл. 124 ЗСВ. И двете хипотези се предпоставят от една обща предпоставка непълната, неясна или противоречива правна уредба. В случая общата приложима правна уредба: процесуалните разпоредби уреждащи предпоставките за допускане на обезпечение на иска и реда за това са предмет Част четвърта от ГПК от 2007 г. и по същество с незначителни отклонения е идентична с тази в ГПК от 1952 г./отм./ и по отношение на нормите в нея не е налице непълната, неясна или противоречие и в този смисъл не се обосновава наличие на основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1, т.3 ГПК. Въпросите за това: доколко е допустимо налагането на конкретната обезпечителната мярка по конкретния отрицателен установителен иск, за обезпечителната нужда в конкретния случай и за това доколко така наложената обезпечителна мярка:запор на вземането на бенефициента по банковата гаранция се явява подходяща, с оглед безусловността и неотменимостта на самата банкова гаранция се съотнасят към обосноваността и законосъобразността на изводите на съда по основателността на молбата за допускане на обезпечение в конкретния случай и в този смисъл биха могли евентуално да бъдат основания за касиране на обжалвания акт на някое от основанията по чл.281 т.3 ГПК, но не и на такива за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Ето защо, не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното определение, тъй като касаторът позовавайки се на наличие на основанието за това по чл.280 ал.1, т.3 ГПК не сочи и не обосновава непълнота , неяснота или противоречие в конкретна правна разпоредба приложима в обезпечителното производство, което би предизвикало необходимостта от нейното тълкуване, с оглед правилното й приложение и вследствие на това:достигане до краен резултат по спора в насока различна от тази в обжалвания въззивен акт.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение №2576 от 30.11.2012 г. по ч.гр.д. № 3868/12г. на САС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.