Определение №224 от 3.4.2013 по ч.пр. дело №1249/1249 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 224

С., 3.04. 2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова

като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 1249 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. С. от [населено място], приподписана от адвокат П. К. срещу определение № 1415 от 12.09.2012 г. по ч.гр.д. № 1055/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 1744 от 4.06.2012 г. по гр.д. № 2494/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса за обжалване на решението, постановено по делото.
В изложение за основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпроса за критериите, по които следва да се преценяват материалните възможности на страната по делото с оглед декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представено е определение № 204 от 18.04.2012 г. по ч.гр.д. № 149/2012 г. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е изложил съображения, че конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК се прави от съда на база установените факти, имащи значение за освобождаването. Обсъдил е декларираните от жалбоподателката данни – притежава апартамент, ведно с избено и таванско помещение и дворно място в [населено място], [улица], лек автомобил марка “Х.”, дружествени дялове от [фирма], което дружество и представлява, т.е. че развива търговска дейност и реализира доходи от същата. Въз основа на това е приел, че се касае до имуществено обезпечен човек, който работи и реализира доходи, макар и разведен и грижещ се за две деца, в случая не може да се говори за липса на средства. С оглед така установеното, апелативният съд е приел, че жалбоподателката има финансова възможност за заплащане на държавната такса по подадената от нея въззивна жалба.
По поставения правен въпрос- как следва да се преценяват материалните възможности на страната по делото въз основа декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с него се оспорва фактически извод на съда за „достатъчно средства“.
Обжалваното определението е в съответствие с трайната практика на ВКС, указваща, че при произнасяне по молбата следва да бъдат преценявани критериите по чл.83, ал.2 ГПК, които включват материалното и имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси по производството. Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на посочените в тази разпоредба критерии е да приеме за установено дали дадено лице разполага с достатъчно средства да заплати таксата. В случая правата норма на чл. 83, ал. 2 ГПК е приложена при установените релевантни факти. Д., че по отношение на лекия автомобил е наложена обезпечителна мярка не обуславя друг извод, предвид изрично установената в чл. 23, ал. 4, т. 7 от З. възможност, с която разполага жалбоподателката с оглед заплащане на такси и разноски по делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1415 от 12.09.2012 г. по ч.гр.д. № 1055/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top