О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 04.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02. 10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 743 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от адв.Ж. К.– САК, в качеството и на процесуален представител на ответника в касационното производство [фирма], [населено място], с която се иска допълване на постановеното по настоящето дело определение № 533 от 28.08.2017г. , по т.д. № 743/2017 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно следващите се на страната -молител деловодни разноски, формирани от заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба.
Ответниците по молбата – „Д. Т. К.”, със седалище в САЩ и [фирма], [населено място], [община] в срока по чл.248, ал.2 ГПК възразяват по основателността на молбата. При условията на евентуалност въвеждат и възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима, съгласно т.8 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, предвид представения с отговора на касационната жалба списък по чл.80 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 533 от 28. 08. 2017г., по т.д. № 743/2017 год. състав на второ търговско отделение на ВКС се е произнесъл по искането на касаторите [фирма], „Д. Т. К.”, САЩ и [фирма], [населено място], [община] за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд №1578 от 14.07.2015 г., по т.д.№ 3220/2014 г., поправено с решение № 149 от 20.01.2016 г. по същото т.д., като не е допуснал касационен контрол.
Произнасяйки се по реда на чл.288 ГПК по касационната жалба на касаторите настоящият състав на ВКС, ТК, позовавайки се на процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК и на изхода на делото в тази инстанция, е приел, че на ответника по касационната жалба [фирма], [населено място], не следва да бъдат присъждани деловодни разноски за това производство, поради отсъствие на заявено в тази насока искане, без да съобрази обстоятелството, че същото се съдържа в отговора на касационната жалба, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Предвид гореизложеното и като взе предвид данните по делото, вкл. приложения списък по чл.80 ГПК, фактура № 102/06.08.2015 г., договор за правна защита и съдействие, сключен между [фирма], [населено място] и адв. Ж. И. К. – САК от 08.10.2014 г. и извлечение от разплащателна сметка на граждани и домакинства в лева с титуляр Ж. И. К. за периода 01.08.2015 г. -31.08.2015 г., настоящият съдебен състав намира, че искането следва да бъде уважено. Видно от договорната клауза на т.2, р.ІІ от приложения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2014 г. изплащането на дължимото адв. възнаграждение на адв.Ж.К. е уговорено на части, като сумата от 4024 лв., без ДДС – до 5 работни дни след постановяване на решението на Софийски апелативен съд. Съпоставена сочената договорна клауза с вписаното основание в приложената по делото фактура № 102/ 06.08.2015 г./ заверено ксероксно копие/, налага да се приеме, че процесната сума е дължимо възнаграждение и за изготвения отговор на касационната жалба и тя е реално заплатена на адвоката- пълномощник, след постановяване на обжалваното въззивно решение.
Следователно искането на ответника в касационното производство за присъждане на деловодни разноски, формирани от направените разходи за реално заплатен адвокатски хонорар за правната защита, която му е била осъществена от упълномощения адвокат Ж.К. е основателно, предвид изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл. 78, ал.3 ГПК.
Претендираната сума от 4 828.80 лв. е в рамките на минималното адвокатско възнаграждение по чл.9, ал.3, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, в редакцията и, обнародвана в „Държавен вестник”, бр.28/2014 г., поради което въведеното от насрещната страна възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 533 от 28.08.2017г. , по т.д. № 743/2017 год. на второ търговско отделение на ВКС, както следва:
ОСЪЖДА [фирма],гр.София, „Д. Т. К.”, САЩ и [фирма], [населено място], [община] да заплатят общо на [фирма], [населено място] деловодни разноски в размер на сумата 4828.80 лв./ четири хиляди осемстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/, формирани от изплатен за производството пред ВКС адвокатски хонорар на адв. Ж.К.- САК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: