6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
[населено място] , 04.05.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на тридесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3164 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. С. против решение № 1951 по т.д.№ 6238/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 956 по т.д.№ 2457/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени обективно съединените искове на касатора против С. „С. н. б. ж. „, с правно основание чл.25 ал.6 вр. с ал.4 от ЗЮЛНЦ , за отмяна на решенията, приети от Общото събрание на Сдружението , проведено на 14 и 15 март 2015 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непроизнасяне на съда по всички въведени доводи за незаконосъобразност на взетите решения , в частност – заявените с допълнителни, след подаване на исковата молба, уточнения.Оспорва със същите да се въвеждат нови фактически твърдения и нови основания за незаконосъобразност и противоуставност.Счита решението неправилно, като постановено при липса на доказателства за членския състав на ответното Сдружение, поради което е обективно непреценим изискуемия за законосъобразно провеждане и вземане на законосъобразни и уставосъобразни решения, кворум, респ. мнозинство.В този смисъл,страната оспорва доказателствената стойност на представените от ответника списъци на журналистическите дружества, формиращи структурата на Сдружението, и на техните членове. Касаторът счита, че в преценката на съда е била и законосъобразността на избора на делегати от съответните журналистически дружества, формиращи структурата на Сдружението, в обосноваване на какъвто отказ въззивният съд се е позовал на реш.№ 85 по т.д.№ 913/2009 г. на ВКС. Неоснователни,според страната, са изводите на съда за представителна власт на Главния секретар на Сдружението, предвид смъртта на Председателя на УС. Касаторът счита, че съдът е приравнил „кворум” и „мнозинство” при вземане на решенията, като излага съображения за изискуемо мнозинство при третото гласуване за членове на УС, на 15.03.2015 г. – 57 души , при регистрирани присъстващи 111 души. Съобразно тази бройка, а не минимално изискуемия кворум от 41 души, според касатора, съдът е следвало да прецени необходимото мнозинство при гласуването. Същият счита, че съдът неправилно е отказал да разгледа нарушението на чужди на ищеца членствени права – тези на други членове на Сдружението, който му извод , освен това, намира напълно немотивиран , макар да препраща към приетото с реш.№ 94 по т.д.№ 734/ 2011 г. на ВКС. Неправилно въззивният съд не бил обсъдил нарушението на процедурни правила при провеждане на ОС, с продължаване процедурата по приемане на кандидатури за ръководни органи на Сдружението на 15.03.2015 г., въпреки оповестяване на приключването й предходния ден. Твърди се формиране на решаващи изводи въз основа на оспорени от ищеца- касатор писмени доказателства / обратни разписки за връчване покани за ОС и протоколи от заседанията на ОС/ . Съществено процесуално нарушение страната съзира и в обстоятелството, че съдът не е изложил коментар на съображенията си, според които кредитира едни свидетелски показания, а други – не.
Ответната страна – С. „С. н. б. ж. „ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като част от въпросите касаят преценка на конкретната правилност на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК, а останалите не са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно съдържанието на всеки от формулираните въпроси, настоящият състав паралелно ще посочи и съобрази в изложението по същия относимите обстоятелства, както и кореспондиращите им решаващи изводи на съда.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е Главният секретар /Заместник-председателя/ на едно Сдружение да изпълнява функциите на Председателя, в случай на смърт на последния, без това да е предвидено изрично в учредителния акт на Сдружението ? ;2/ Допустимо ли е да се приравняват последиците от настъпването на смъртта, като юридически факт, с последиците от настъпването на юридическия факт „отсъствие„ или „фактическа невъзможност„? ;3/ Нарушението на взети процедурни решения опорочава ли процедурата по провеждане на Общото събрание и обуславя ли незаконосъобразност на решенията, взети от това Общо събрание ? ; 4/ Как се изчислява кворумът при провеждане на ОС на юридическо лице с нестопанска цел, когато са предвидени няколко заседания ? Изчислява ли се кворумът в началото на всяко отделно заседание или само при откриването на Общото събрание ? ;5/ Допустимо ли е ищецът да допълни и уточни исковата молба, след като се е запознал с отговора по чл.131 ГПК и приложените към същия доказателства ? Следва ли това допълнение или уточнение да се счита за изменение на иска и/ или за въвеждане на нови факти и обстоятелства, извън преклузивния срок ? Всички въпроси са обосновавани с формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Раздел първи от изложението не формулира конкретни въпроси и по същество съдържа доводи за неправилност на решението, аналогични на касационните доводи за неправилност, изложени в жалбата, съгласно основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК, по които съдът дължи произнасяне в различна от настоящата фаза на касационното производство.
Първите два въпроса са провокирани от възражението на ищеца, че в производството ответното Сдружение не може да бъде представлявано от Главния секретар на Сдружението – С. Ц. Т., предвид факта на смъртта на Председателя на УС на Сдружението. С. Т. е подала отговора на исковата молба и упълномощила процесуален представител за защита на ответника по делото. На проведеното ОС от 14-15 март 2015 г. същата е била избрана за нов Председател на УС на Сдружението и последващи процесуални действия са извършвани от упълномощено от същата, в качеството на новоизбран на спорното Общо събрание от 14 – 15 март 2015 г. нов Председател на УС на Сдружението, лице. С оглед и това й придобито качество въззивният съд е обосновал надлежна представителна власт за Сдружението по делото, респ. редовно учредено процесуално представителство за адв.Д.. Цитирайки чл.15 ал.6 ЗТР, безспорно съдът е визирал факта, че вписването на новоизбрания законно представляващ Сдружението Председател на УС в регистъра е от значение и противопоставимо на трети добросъвестни лица, но между членовете на Сдружението същото има незабавно действие, след като и този именно новоизбран представляващ юридическото лице е легитимиран да предяви вписването. Следователно, така формулираните въпроси са неотносими към кумулативно обоснования решаващ извод на въззивния съд, за зачитане законната представителна власт на С. Т.. Същите нямат характеристиката на правни, тъй като отговор на същите, относим към приложението на чл.39 ал.2 от Устава на Сдружението, не би бил от естество да промени правния резултат , съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно квалифицирането на въпроса като „правен„. Необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий, посочен единствено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Отделно от това, същата се явява необоснована по всеки от поставените въпроси, по съображения които настоящият състав ще изложи общо.
Третият от въпросите е предпоставен от твърдението на касатора – ищец, че при взето процедурно решение на ОС за прекратяване процедурата по предложения за членове на ръководни органи на Съюза на 14.03.2015 г. / наличието на каквото първоинстанционният съд не е установил /, такава процедура е била продължена в заседанието на 15.03.2015 г. Така ищецът твърди , че е била опорочена процедурата по провеждане на ОС и вземането на законосъобразни решения. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно не е приел, че се касае за нарушение с посочените правни последици. Във въззивното решение, обаче, липсва самостоятелен коментар и решаващ извод по предмета на иначе изрично въведен с въззивната жалба / чл.6.2 / довод , за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Поради това поставеният въпрос, предпоставящ отговор по същество – дали би се касаело или не за нарушение, опорочаващо процедурата по провеждане и вземане на решения, не удовлетворява изискването за правен такъв , отговор на който да е даден в решаващите мотиви на въззивния акт. Процедирането на съда, съгласно чл.269 пр.второ ГПК, е предпоставяло процесуалноправен въпрос по приложението на тази норма, какъвто не е формулираният. Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.
Четвъртата група въпроси са обобщими до следното: при провеждащо се на няколко заседания Общо събрание , предполага ли се установяване на кворум за провеждане на Общото събрание за всяко отделно заседание или е достатъчно първоначалното му установяване , при откриване на Общото събрание. Изискуемият, съгласно чл.33-35 от Устава на Сдружението, кворум за провеждане на ОС е повече от половината от членовете, с право на участие в събранието / делегати /. Въззивният съд е установил, че при всяко вземано решение и преброяване на гласове е удостоверяван общия брой на присъстващите лица и същият е бил налице, с изключение на третия тур за избор на членове на УС , където е посочено единствено гласуването на 53-ма от делегатите, без отчитане реалния брой присъстващи към този момент. В този случай, обаче, въззивният съд се е обосновал с обстоятелството, че в гласуването са участвали минимално изискуемите за кворум брой делегати , съгласно чл.33 ал.2 от Устава, която разпоредба гласи : „ При липса на кворум събранието се отлага с един час по–късно , на същото място и при същия дневен ред, и може да се проведе, колкото и негови членове да се явят , но не по-малко от една трета от общия им брой„ – в случая 41. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.33 ал.2 от Устава, ирелевирайки значението на предвиденото в същата отлагане на ОС, след като фактически упражнилите право на глас делегати удовлетворяват изискуемия минимум и след отлагане. От преждеизложеното е видно, че въззивният съд не е отрекъл необходимостта от проверка на кворума при всяко поредно заседание, свързано с вземане на решения от ОС,но логически и извел невъзможност пропускът да би се отразил върху законосъобразността и уставосъобразността на взетите решения. Поради това, формулираният въпрос не е относим към решаващия му извод за липсата на нарушение на изискването за кворум при всяко от проведените гласувания, обосновано с чл.33 от Устава. В относимост към приложението на чл.33 ал.2 от Устава не е формулиран правен въпрос. Правилността на извода на съда , за липса на нарушение на процедурата за провеждането на ОС в конкретния случай, е предмет на преценка по същество, дължима в друга фаза на касационното производство.
Петата група въпроси са формулирани като относими към процесуалната преклузия, уредена в чл.133 ГПК, вкл. във връзка с ограничения в срока за изменение на иска , съгласно чл.214 ГПК, а не в аспект на специалната преклузия на чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ. За да приеме , че не дължи произнасяне по заявените с допълнителните молби ,подадени извън преклузивния срок, обстоятелства за нарушение на процедурата по свикване и провеждане на ОС, въззивният съд е изхождал от безспорния факт, че ищецът е присъствал на ОС от 14-15 март 2015 г., т.е. обективно е узнал или могъл да узнае тези обстоятелства / вкл. и ако не биха били истинно отразени в съставения протокол от ОС /. Следователно, и този въпрос е формулиран в несъответствие с решаващ извод на въззивния съд, по приложение преклузията на чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ . Но дори да би се конкретизирал в съответствие със същата, въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, провокирала противоречиво тълкуване, в отговор на поставения въпрос / не е такава норма чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ /, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. По идентични съображения липсва обосноваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, каквото не се удовлетворява единствено с посочване на нормата , и по всеки от останалите въпроси.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1951 по т.д.№ 6238/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. А. С., на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на Сдружение с нестопанска цел „С. н. б. ж. „ разноски за настоящото производство, в размер на 720 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: