О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№224
София, 07.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.10.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 4029 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№5812 от 20.04.2016г., подадена от [фирма], [населено място], чрез пълномощниците му адв.М. Р. и юрисконсулт М. С., частна касационна жалба вх.№6618 от 05.05.2016г., подадена от Д. И. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв.С. Г. и частна касационна жалба вх.№7271 от 18.05.2016г., подадена от [фирма], чрез адв.К. К., всичките срещу определение №1234 от 12.04.2016г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№1349/2016г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 04.02.2016г., постановено по гр.д.№4404/2012г. на Софийски градски съд. С последното, на основание чл.229, ал.1, т.4 ог ГПК е спряно производството по делото, образувано по искова молба на [фирма], предявена срещу 21 физически лица и [фирма], до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№18 755/2014г. по описа на СГС, ГО, 10-ти състав.
С решаващите си мотиви въззивният съд е консатирал,че производството по гр.д.№4404/2012г. по описа на СГС е образувано по искова молба на [фирма], предявена срещу 21 физически лица и [фирма],като в исковата молба се твърди, че [фирма] е закупило имот с идентификатор №68134.4083.585 от [фирма], което от своя страна го е закупило от Д. И. Д., който го е придобил по дарение от С. Г. Т.,а последната го е закупила от лицата, легитимиращи се като собственици по силата на решение за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ.Съдът е посочил,че при направен опит от страна на [фирма] да бъде въведено във владение на закупения имот, му било противопоставено правото на собственост от страна на Б., легитимираща се с акт за държавна собственост и на основание чл.10, ал.2 от ЗБАН, съгласно който процесният имот не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че са предявени няколко иска: срещу физическите лица-да се признае за установено, че не са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на процесния имот в тяхна полза; за отмяна на констативен нотариален акт; за разваляне на договор за продажба, по силата на който [фирма] е прехвърлил на [фирма] собствеността върху имота и за осъждане на продавача да върне продажната цена.Съдът е отбелязъл,че с определение от 11.04.2012г./което е влязло в сила/ съдията-докладчик е прекратил производството по иска, предявен срещу физическите лица поради неговата недопустимост,а с определение от 16.04.2013г. съдът е конституирал като помагач на ищеца Б., която заявява самостоятелни права на собственост върху същия имот и е приет за съвместно разглеждане обратният иск, предявен от [фирма] срещу Д. Д. за връщане на цената, която дружеството му е заплатило при закупуване на спорния имот.Съдът е посочил,че с молба от 25.11.2014г. третото лице-помагач на ищеца-Б. е поискала производството по делото да бъде спряно, поради предявен от нея междувременно установителен иск срещу [фирма], с който иск се твърди, че Б. е собственик на имота по силата на чл.10, ал.2 от ЗБАН,като по този иск е образувано гр.д.№18 755/2014г. по описа на СГС, ГО, 10-ти състав. Въззивният съд е приел, че спорът по настоящото дело е облигационен-за разваляне на договор за продажба на недвижим имот и за връщане на продажната цена,като неизпълнението на договора от страна на продавача се сочи именно обстоятелството, че [фирма] не е бил собственик на продадения имот-поради факта, че като собственик се легитимира Б..Съдът изрично е посочил,че в това производство иск за собственост, решението по който би обвързало и третите лица-помагачи, не е предявен,поради което дори съдът да приеме, че е налице виновно неизпълнение от страна на продавача [фирма], сила на пресъдено нещо по отношение на правото на собственост няма да се формира. Съдът е стинал до извода,че ако установителният иск за собственост, предявен от Б. срещу [фирма] бъде отхвърлен, това решение би било от съществено значение за основателността на иска за разваляне на договора за продажба и за останалите исковете.
І.По частната касационна жалба с вх.№5812 от 20.04.2016г. подадена от [фирма]:
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна,като се твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че гр.д.№18755/2014г. по описа на СГС има преюдициално значение по отношение на настоящото дело.
В писмения отговор от третото лице-помагач Българска академия на науките, депозиран чрез пълномощниците юрисконсулт С. и юрисконсулт А.,се излагат доводи, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество-че жалбата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси,на които изрично иска ВКС да отговори /цитирам/:
„1.След като е безспорно между [фирма] и Б., че процесният имот се владее от Б. и че не е налице оспорване на собствеността му от страна на [фирма], а тъкмо обратното, налице е твърдение на [фирма], че Б. е собственик, поради което е поискал и Б. е конституиран като помагач в процеса на страна на [фирма], може ли с успех да се поддържа становище, че установителния иск за собственост е процесуално допустим, или тъкмо обратното-същият е недопустим поради липса на правен интерес;
2.След като искът за собственост на Б. е процесуално недопустим, може ли с успех да се поддържа становище, че едно решение по процесуално недопустим иск, което при обжалване може да бъде обезсилено от въззивната инстанция и производството прекратено, да има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство;
3.След като страните по двете дела са различни, и в производството по предявеният от [фирма] иск се поддържа становище за нищожност на реституционния акт и липса на транслативен ефект като на първоначалната сделка, по която продавачи се явяват лицата, на които имотът е възстановен, така и по следващите сделки, може ли с успех да се поддържа становище, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до решаване на делото по процесуално недопустим иск или трябва да се приеме тъкмо обратното.”
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, така формулираните от жалбоподателя като правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, тъй като същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение.Такива въпроси не са разрешавани от въззивния съд с постановеното въззивно определение,а съгласно с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, и ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Още повече,че по така формулираните като правни въпроси, самият касатор заявява,че иска от ВКС да отговори на тези въпроси.
С оглед изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
ІІ.По частната касационна жалба с вх.№6618 от 05.05.2016г. подадена от Д. И. Д.:
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в обжалваното определение липсва мотивирана връзка на преюдициалност на въпроса за принадлежността на правото на правото на собственост по отношение на преюдициалния недвижим имот.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като според последния /цитирам/:
„възникват материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от съществено значение за конкретния казус и които въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд на Р България,а именно:
1.Може ли да се приеме, при липса на спор за принадлежността на правото на собственост /въведен от подпомагащата към подпомаганата страна в друго съдебно производство/ в рамките на по-късно заведеното съдебно производство, че е налице преюдициалност между две висящи дела;
2.При положение, че ищецът в по-рано заведеното съдебно производство не е въвел като част от спорния предмет по делото принадлежността на правото на собственост по отношение на недвижим имот, доколко този въпрос-въведен като предмет на по-късно заведено съдебно производство, по което неговата подпомагаща страна е ищец, а той самият-ответник, може да обоснове преюдициалност между двете висящи дела;
3.Ако не е обоснована/мотивирана преюдициалността на обуславящото дело в съдебния акт за спиране на производството по обусловеното дело, тя може ли да се приеме за съществуваща?”,като се посочва че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №66 от 16.06.2014г. на ВКС по гр.д.№5605/2013г., І г.о.;както и
„4.При липса на действия, сериозно засягащи правата на ищеца и при липса на оспорване на правото му на собственост от страна на ответника, може ли да се приеме, че е налице интерес от провеждане на установителен иск и ако да, то какъв би бил ефекта на това съдебно решение по отношение на обусловеното дело, което е спряно от съда до постановяване на съдебен акт по обуславящото дело;”,като счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №163 от 13.01.2011г. на ВКС по т.д.№12/2010г., І т.о.
Първите два въпроса,формулирани от касатора като правни въпроси,всъщност са въпроси по същество,които въззивният съд е рагледал и по които се е произнесъл във връзка с искането за спиране на производството по делото,на посоченото от молителя основание.Същите се отнасят до извършената преценката на съда за наличието на сочената хипотеза,поради което са неотносими към решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт и не са обусловили правните изводи на съда-съгл.т1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съдържанието на въпросите,посочени в точка три и четири от изложението на касатора,всъщност се свързани с касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,които не са предмет на настоящото производство,още повече ,че изложеното в първата част на въпроса по т.4 се свързан с наличие на интерес от провеждане на установителен иск,какъвто не е предмет на производството,във връзка с което е постановен обжалвания съдебен акт,поради което същия е неотносим от приетото с решаващите мотиви на последния,както и посочената в тази връзка практика на ВКС.
Ето защо,не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
ІІІ.По частна касационна жалба с вх.№7271 от 18.05.2016г. подадена от [фирма]:
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Излагат се аргументи , че производството по гр.д.№18 755/2014г. по описа на СГС, ГО, 10-ти състав е недопустимо, поради което същото не може да има преюдициално значение за настоящото дело.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поставя въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Съдържанието на тези въпроси,направените доводи в тази връзка,се отнасят до допустимостта на производството по гр.д.№18755/2014г. по описа на СГС,а с определението на СГС,предмет на настоящата частна касационна жалба,се потвърждава решението на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото /гр.д.№4404/2012г. по описа на СГС/до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№18755/2014г. по описа на СГС.В това производство съдът не се произнасял по такъв въпрос,защото последният не може да преценява допустимост на исково производство,което не е висящо пред него като решаващ съд,а е предмет на друго,различно производство,а именно това, по което е образувано и е предмет на разглеждане на друг спор-този по гр.д.№ 18755/2014г. по описа на СГС.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираните от жалбоподателя като правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, тъй като същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение. Изложените доводи в подкрепа на така формулираните въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК. Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1234 от 12.04.2016г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д.№1349/2016г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: