О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 07.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.02 .2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2187/16 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. И. С. от [населено място] пазар, Шуменска област против въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 155 от 27.07.2016, по гр.д.№ 235/2016 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд Нови Пазар № 80/11. 03.2016г., по гр.д.№ 872/2015 г. са уважени предявените от ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” срещу касатора, в качеството му на ответник, обективно кумулативно съединени искове: по чл.55, ал.1,изр. ІІІ ЗЗД за връщане на сумата 24 446.00 лв., дадена на отпаднало основание – първо плащане по едностранно извънсъдебно развален, поради виновно неизпълнение на длъжника,договор № 27/112/06258 от 26. 02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане сумата 877.35 лв. – обезщетение за забава за периода 05.05.205 г.- 10.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата на задължението, считано от 11.09.2015 г. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че неподаване в договорения срок на заявление за ”второ плащане” е договорно неизпълнение по см. на чл.87, ал.2ЗЗд, поради което и волеизявлението на ищеца за разваляне на договорната обвързаност между страните е породило правните последици, установени в чл.88 ЗЗД. Наведен е и довод за периодичния характер на процесния договор, който изключв възможността за проявление обратното действие на развалянето, съгласно чл.88, ал.1,пр.2 ЗЗД.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на следния, определен за значим за изхода на делото правен въпрос: „ Съдът е приел по делото, че неподаването на заявление за второ плащане в срок е неизпълнение по см. на чл.87, ал.2, пр. посл.ЗЗД, поради което изявлението на ищеца в уведомителното писмо до ответника е породило действие, визирано в чл.88 ЗЗД.”
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.287, ал.1 ГПК, е възразил по основателността на въведените касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК, без да излага доводи относно искането за достъп до касационен контрол.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно дадените с ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 год. задължителни за съдилищата разяснения, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материално-правен или процесуално- правен въпрос е този, който включващ се в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и се явява от значение за крайния изход на делото.
В случая касаторът не само не е формулирал такъв значим въпрос на материалното и/ или процесуално право по отношение на който следва да се преценяват поддържаните от него основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но той не би могъл да бъде изведен в настоящето производство и от изложените в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в гражданския процес, тъй като обосновавайки предпоставките за достъп до касационен контрол последният всъщност се е позовал отново на въведеното оплакване за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон при преценка на елементите от фактическия състав на чл. 88, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Следователно доколкото анализът на правилността на отделните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед твърдяни пороци при изграждането им, поради допуснатото нарушение на материален закон е неотносим към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК, не са идентични с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, то само на това основание – отсъствие на изискуемата се главната обща предпоставка, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждането и по същество, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 2009 год.на ОСГТК на ВКС.
Отделен остава въпросът, че в случая касаторът не е посочил и задължителна съдебна практика по см. на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с която да обоснове въведения критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Другото поддържано селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обосновано с частично възпроизвеждане на законовия му текст, също се явява недоказано, предвид разясненията в т.4 на ТР № 1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за вложеното от законодателя съдържание в същото.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 100 лв., съгласно чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 155 от 27.07.2016, по гр.д.№ 235/2016 г..
ОСЪЖДА С. И. С. от [населено място] пазар, Шуменска област да заплати на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, [населено място] сумата 100 лева/ сто лева/деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: