О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 08.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5755/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Н. Г. чрез неговия пълномощник адв. Бл. К., против решение № 327 от 26.06.2015 г. по в.гр.д. № 220/2015 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че при постановяването му не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, както и че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 9а от ЗН.
Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК като постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР № 1/98 г. на ОСГК на ВКС, както и поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация А. А. В. и Т. А. П. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 175 от 28.11.2014 г. по гр.д. № 269/2013 г. на Никополския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между А. А. В., Т. А. П., Д. Е. Г., Г. Н. Г., Р. Ц. Д., Т. Б. Д., С. А. Д., Б. А. П., К. Г. В., А. К. Г., Н. К. Г., К. К. Г., Д. П. М., К. П. Е., А. П. М., С. А. И., М. Т. И., Б. Т. И., П. А. И., А. Б. В. и Б. Б. Б. по отношение на недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на [населено място], общ. Н., обл. П., съставляващи нива с площ 44.997 дка в м.” М.”, имот № 153006 по плана за земеразделяне и овощна градина с площ 1.001 дка в м.” Татарското”, имот № 313005 по плана за земеразделяне, при права: 48 ид. части за А. А. В., 48 ид. части за Т. А. П., 24 ид. части за Г. Н. Г., 24 ид. части за Д. Е. К., 8 ид. части за Д. П. М., 8 ид. части за К. П. Е., 8 ид. части за А. П. М., 6 ид. части за Р. Ц. Д., 4 ид. части за С. А. И., 4 ид. части за М. Т. И., 4 ид. части за Б. Т. И., 4 ид. части за П. А. И., 4 ид. части за А. Б. В., 4 ид. части за К. Г. В., 3 ид. части за А. К. Г., 3 ид. части за Н. К. Г., 3 ид. части за К. К. Г., 2 ид. части за Т. Б. Д., 2 ид. части за С. А. Д. и 2 ид. части за Б. А. П.. Искът за делба е отхвърлен по отношение на съделителката Л. Н. Д..
От фактическа страна по делото е установено, че процесните земеделски земи са възстановени с решение № 36 от 09.05.1995 г. на О.- Н. на наследниците на К. Т. М.. През 1941 г. същият е сключил брак с П. Н. Г.. К. Т. М. е починал на 07.07.1964 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си П. Г., сестра си Й. Т. Първанова и децата на починалия преди него негов брат А. Т. М. / поч. 1950 г./ и на сестра си М. Т. Т. /поч. 1957 г./.
През 1966 г. преживялата съпруга П. Н. Г. е сключила втори брак с А. А. Х., който е имал родени от предходен брак две деца – А. А. В. и Т. А. П..
П. Н. Г. е починала през 1981 г. и е оставила за наследници по закон своя втори съпруг- А. А. Х. и роднини по съребрена линия/ братя/- Е. Н. Г. и Г. Н. Г..
А. А. Х. е починал през 1982 г. и е оставил за наследници по закон двете си дъщери от предходния брак – А. В. и Т. П..
През 2012 г. касаторът Г. Н. Г., който е брат на П. Н. Г., се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, за възстановените на наследниците на К. Т. М. земеделски земи.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследяването на процесните земеделски земи се извършва по общите правила, като нормата на 9а ЗН не намира приложение. Съпругата на наследодателя К. Т. М.- П. Н. Г., не е преживяла съпруга по смисъла на тази разпоредба, тъй като бракът й с наследодателя е сключен преди кооперирането на земеделските земи. Оттук съдът е заключил, че след смъртта на К. М. през 1964 г. съпругата му П. Г. е придобила по наследяване 2/3 от наследството /бракът им е продължил повече от 10 години/, а останалата 1/3 ид. част е наследена общо от сестрата на наследодателя – Й. Т., и децата на починалите преди него негови братя и сестри.
Съгласно чл. 9а ЗН когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. В т.1 от ТР № 1/ 04.11.1998 г. по гр.д. № 1/98 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на понятието „ последващ съпруг” по смисъла на чл. 9а ЗН. Прието е, че под това понятие следва да се разбира съпругът, който е сключил брак с наследодателя – собственик след одържавяване на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В мотивите към т.1 е пояснено, че разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуална собственост на наследодателя. Тя не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга – собственик, както е в настоящия случай. Даденото от въззивния съд разрешение е изцяло съобразено с цитираната задължителна съдебна практика, поради което не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Наследниците по закон на П. Н. Г. наследяват по общите правила на чл. 9, ал.2 ЗН.
Наличието на задължителна съдебна практика относно тълкуването и прилагането на нормата на чл. 9а ЗН изключва хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят Г. Н. Г. следва да бъде осъден да заплати на А. А. В. и Т. А. П. направените от тях разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, доказани с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 26 от 07.10.2015 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327 от 26.06.2015 г. по в.гр.д. № 220/2015 г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. да заплати на А. А. В. и Т. А. П. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600/ шестотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: