О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 224
гр. София 20.03.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 2251 / 2008 г., по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Е. Ц. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 04.03.2008г. по гр.д. № 1143/2006г..
Жалбата е подадена в срок, приподписана е от адвокат , към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и обжалваемият интерес е над 1000лв. поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решението на Бургаския районен съд № 1* от 26.10.2006г. по гр.д. № 1106/2005г. и е отхвърлил исковете на И. Е. Ц. против С. Н. Н. с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 4975лв. за ползване на апартамент в гр. Б. и на гараж в размер на 2506лв.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се сочи, че съдът е разрешил същественият въпрос за правото на бившия съпруг – съсобственик да претендира обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за ползването на семейното жилище, предоставено на другия съпруг от брачния съд по реда на чл. 107 ал.1 СК в противоречие със съдебната практика. Цитирани са в изложението и са приложени решения на ВКС №№ 659/2007г., І г.о. , 558/1988г. І г.о., 1813/2002г. ІІ г.о., № 782/2005г. І г.о. , 721/1992г. І г.о., № 163/2002г. І г.о. в които се приема, че съпругът , на когото след развода е предоставено ползването на семейно жилище, придобито в съпружеска имуществена общност дължи на другия съпруг обезщетение за ползата, от която е лишен на основание чл.31 ал.2 ЗС.
За да се допусне касационно обжалване , чл.280 ал.1 ГПК изисква въззивният съд да се е произнесъл по съществен процесуален и материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът се позовава на основанието по чл.280 т.1 ГПК . То е налице , когато съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за решаване на делото и не се е съобразил с практиката на ВКС по тълкуване на конкретна правна норма. В разглеждания случай решаващият извод на съда за неоснователност на претенцията на ищеца поради отсътвие на предпоставките на чл.31 ал.2 ЗС е, че не е доказал да е бил възпрепятстван от ответницата да ползва имота. Това разрешение е съобразено със задължителното тълкуване на разпоредбата, дадено в ТР 129/1986г. на ВС, ОСГК и е основано на преценка на събраните по делото доказателства. Становището на съда за неприложимост на чл.31 ал.2 ЗС при ползване на семейно жилище, предоставено от брачния съд на основание чл.107 СК противоречи на практиката на ВКС, но съдът е посочил изрично, че това е допълнително съображение, което се прави за пълнота на изложението, извън мотивите за отсъствие на предпоставките на чл.31 ал.2 ЗС. Следователно поставеният в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК въпрос за правната същност на решението, с което жилището се предоставя при развода за ползване на единия съпруг и неотносимостта му към правомощията на съсобственика не се отнася до решаващите изводи на съда и поради това не е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо не е налице заявеното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 04.03.2008г. по гр.д. № 1143/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: