ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 282/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” Е. – гр. С. срещу Решение № 163 от 10. ХІІ.2008 г. по т.д. № 1726/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 12.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 1174/ 2006 г. на СГС, с което “А” Е. – гр. С. е осъдено да заплати на “С” Е. – гр. С. посочените суми за неплатен наем и неустойка забава за периода м.І.2005 г. – м.ІХ.2005 г., и за м. ХІІ.2005 г., неплатен ДДС върху възнаграждение по договор за охрана и неустойка за забава за периода м.І – м.ІІІ.2005 г., за възнаграждение по договор за охрана с ДДС и неустойка за забава за периода м.ІV.2005 г. – м.VІ.2005 г. и м.ІХ и м. Х.2005 г., и такса смет и неустойка за забава, и исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери. Жалбата е срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени за наем и неустойка за забава за периода м.І – м.ІІІ.2006 г., и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законна лихва върху главниците за наем и за охрана от завеждането на исковата молба, с оплакване за незаконосъобразност на решението.
В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – 1. за момента, от който е прекратен наемният договор – въззивното решение противоречи на Решение № 67 от 28.І.2002 г. по гр.д. № 968/ 2001 г. на ВКС за възможността за прекратяване с предизвестие на срочен наемен договор и на Решение № 935 от 9.V.1999 г. по гр.д. № 282/ 1999 г. на ВКС за хипотезите за прекратяване на наемно правоотношение. 2. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен от ВКС с Решение № 291 от 14.VІІ.2005 г. по т.д. № 558/ 2004 г. в смисъл, че отчетните документи за платен наем не са елемент от фактическия състав на чл. 228 ЗЗД, поради което и липсата им не е основание да се отрече наличие на облигационна връзка по договор за наем. 3. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – може ли договор за наем да се прекрати без предизвестие, с оглед предвиденото в чл. 20а ал. 2 ЗЗД, както и за развитие на правото, тъй като се отнася до установения от закона режим на защита на обвързващото действие на договора, както и за стабилността на облигационните отношения. Конкретно за спора жалбоподателят счита, че за прекратяване на наемния договор е необходимо писмено общо съгласие на страните или друго основание, предвидено в закон.
Ответникът по касационната жалба “А” Е. – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно основание, нито по основателността по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно-то решение, с което са уважени искове за наем и неустойка за забава, за ДДС върху възнаграждение за охрана и неустойка за забава, за възнаграждение за охрана с ДДС и неустойка за забава, и за такса смет и неустойка за забава за посочените периоди. За да отхвърли иска за наем за м.І, ІІ и ІІІ 2006 г., в която част решението се обжалва с касационната жалба, съдът е приел, че страните са уговорили с договора две възможности за разваляне – в чл. 5.6 възможност изправната страна да развали договора с предизвестие при нарушение на договора от другата страна, и в чл. 5.8 разваляне без волеизявление от изправната страна, когато наемателят не плаща в срок месечната наемна вноска. Съдът е приел, че ответникът не е доказал прекратяване на договора на 1. ХІІ.2005 г. с волеизявление, тъй като през цялата 2005 г. страните двустранно са подписвали издадените от ищеца фактури за цената, която ответникът е плащал – следователно до края на 2005 г. наемното правоотношение не е било прекратено, съгласно чл. 5.8 от договора и ответникът дължи сумите до края на годината и не дължи такива за м.І, м.ІІ и м.ІІІ.2006 г.
Жалбоподателят сочи съществен материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд – за момента, от който е прекратен наемният договор, за който въпрос поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед данните по делото, разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос е: необходимо ли е предизвестие за прекратяване на наемен договор поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Този въпрос обаче не е съществен, тъй като от него не зависи изходът на делото предвид обстоятелството, че съдът е признал за безспорно, че ответникът е заемал имота до 1. ХІІ.2005 г., уважил е исковете за дължими суми и за месец декември 2005 г., по съображения, че договорът не е прекратен към 31. ХІІ.2005 г., в която част ответникът не е обжалвал решението, въпреки твърдението, че е освободил имота на 1. ХІІ.2005 г. Щом ответникът не заема имота, предмет на наемния договор, след 31. ХІІ.2005 г., не дължи претендираните суми за периода м.І – м. ІІІ 2006 г. Поради това въпросът за предизвестието за прекратяване на наемния договор не влияе на изхода на делото – ако ответникът заема имота по наемен договор, който не е прекратен, дължи уговорения наем, а ако наемният договор е прекратен – дължи обезщетение в размер на наема, на основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД. Тъй като безспорно е установено, че ответникът не заема имота след 31. ХІІ.2005 г., не дължи претендираните суми за м.І – м.ІІІ .2006 г.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разпоредбите на закона в частта относно договора за наем – чл. 228 и сл. ЗЗД – са ясни и е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика по приложението на разпоредбите на ЗЗД относно договора за наем. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по изложения правен въпрос, а развитие на правото има, когато произнасянето от въззивния съд по съществен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 163 от 10. ХІІ.2008 г. по т.д. № 1726/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: