О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
Гр.София, 12.06.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3652 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Б. против Решение № 389/ 04.03.2013 г. по в.гр.д.№ 3653/12 г. на Пловдивския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 3615/ 15.10.2012 г. по гр.д.№ 6868/12 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. П. К., В. П. К. и П. Б. К. против В. Д. Б. иск с правна квалификация чл.109 ЗС, вместо което е постановено решение по съществото на спора, с което исковата претенция е уважена, като ответникът е осъден да премахне незаконно изградената постройка- външна тоалетна, находяща се в североизточната част на дворното му място, представляващо УПИ * в кв.91 по регулационния план на [населено място], която постройка пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствения им недвижим имот- ? ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ * в кв.91 по плана на [населено място], заедно с изтичната, калканно построена масивна двуетажна с изба жилищна сграда с площ от 72 кв.м. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде отхвърлена.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и на останалите съдилища по идентични казуси, а също така, че допускането на касационната жалба до разглеждане ще допринесе за точното прилагане на закона. Не са посочени конкретни правни въпроси, поставени в основата на атакувания съдебен акт, по отношение на които да са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касацията.
Ответниците по касационната жалба- В. Д. Б. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Общо заявеното твърдение, че обжалваното въззивно решение противоречи на съдебната практика, както и че допускането на касацията би било от значение за точното прилагане на закона, не позволяват да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
На основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 389/ 04.03.2013 г. по в.гр.д.№ 3653/12 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на В. Д. Б..
ОСЪЖДА В. Д. Б. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати поравно на Б. П. К., В. П. К. и П. Б. К. сумата 500 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: