6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
[населено място], 15.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 853/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
С oпределение №552/19.12.2018 г. по ч.т.д. №682/18 г. Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение№922/17.08.2018 г., постановено по т.д.№377/17 г. на Старозагорски окръжен съд, с което са оставени без разглеждане, като недопустими, предявените от „КМТ – Шипка“ООД срещу М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х. искове за признаване за установено,че вписаните с решение №760/16.03.2005г., постановено по ф.д.№513/1991г. по описа на СзОС обстоятелства за поемане на притежаваните от съдружника И. Т. Х. 4,9 дяла от капитала на дружеството от наследниците му М., К. и Т. Х. и придобиване от последните на качество на съдружници в „КМТ-Шипка“ООД са несъществуващи, както и за прогласяване нищожността на решение №760/16.03.2005г., постановено по ф.д.№513/1991г. по описа на СзОС за нищожно,поради невъзможен и несъществуващ предмет, като производството по така предявените искове е прекратено.
Срещу това определение на ПАС е подадена частна касационна жалба от „КМТ – Шипка“ООД с оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост. Претендира се обезсилване на същото, както и на потвърденото с него определение на окръжния съд, евентуално – тяхната отмяна и връщане на делото за произнасяне по съществото на повдигнатия спор.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280 ал.2 предл. 2 /вероятна недопустимост/ и предл.3 /очевидна неправилност/ ГПК, както и по чл.280 ал.1 ГПК при хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. Може ли да бъдат поемани съществуващи или несъществуващи дружествени дялове от капитала на търговско дружество – ООД от наследниците на починал съдружник при условие,че те към датата на неговата смърт не са приемани за съдружници от Общото събрание на съдружниците и към датата на заявеното поемане те не са съдружници?; 2.Може ли с регистърно решение на съд преди действието на ЗТР без решение на Общото събрание на съдружниците в едно ООД да бъдат вписани в Търговския регистър лица за съдружници,които не са приемани за съдружници в това ООД и тези лица да се считат за съдружници само на база недопустимо извършено регистърно вписване?; 3. Регистърно решение на съд преди действието на ЗТР без предмет, издадено, за да бъдат вписани невъзникнали и несъществуващи обстоятелства по партидата на търговско дружество, които не са заявявани за вписване от единствения овластен да извършва това заявяване – управителя на дружеството, нищожно ли е?; 4. Липсата на предмет в регистърно решение на съд преди действието на ЗТР, с което са вписани в Търговския регистър невъзникнали и несъществуващи обстоятелства по партидата на търговско дружество ООД, при нарушение на правилата за вписване на обстоятелства в търговския регистър по партидата на ООД, може ли да бъде основание за нищожност на това регистърно решение при прилагане по аналогия на правилата за нищожност на едностранните волеизявления, които създават права и задължения, съобразно правилото на чл.44 ЗЗД във връзка с нормата на чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД във връзка с нормата на чл.270 ал.1 ГПК, във връзка с нормата на чл.5 ГПК и чл.2 ГПК?; 5.Можже ли да има сила на пресъдено нещо по спор, който не е разгледан по същество от съда, а производството е прекратено с определение на съда, който е счел,че производството е недопустимо?; 6.Може ли и допустимо ли е съд да дава обратна сила на нормата на чл.29 ЗТР и тя да се прилага по искове с предмет правоотношения преди влизането на ЗТР и по този начин да се обосновава вероятен правен интерес у ищеца от водене на такива искове?
В отговор на частната касационна жалба ответниците М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х. навеждат съображения за липса на предпоставките на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване,а по същество – излагат доводи за неоснователност на същата.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
Старозагорски окръжен съд е бил сезиран с искова молба от дружеството – частен касатор, с която , въз основа на твърдения за липса на качество на съдружник у наследодателя на ответниците- физически лица, поради невнесена от същия до момента на смъртта му парична вноска, съответстваща на дела му, както и за липса на решение за приемане на наследниците като съдружници в дружеството, се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,че с решение №760/16.03.2005г., постановено по ф.д.№513/91г. на СзОС са вписани несъществуващи обстоятелства – поемане на притежаваните от съдружника И. Т. Х. 4,9 дяла от капитала на дружеството от наследниците му – физически лица и вписването на последните като съдружници в дружеството, както и да бъде прогласена нищожността на регистърното решение, поради несъществуващ/невъзможен предмет.
С определението от 17.08.2018г., постановено по образуваното по исковата молба т.д.№377/17г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане така предявените искове, по съображения за тяхната недопустимост и е прекратил производството по делото. Изводите му са основани на констатации за наличие на проведено производство по т.д.№551/2004г. на СзОС , приключило с решение №716/05.12.2006г., постановено по т.д.№325/06г. по описа на ВКС, с което е признато за установено в отношенията между страните по реда на чл.118 ГПК и на основание чл.71 ТЗ ,че наследниците на И. Т. Х. / М., К. и Т. Х./ имат качеството на съдружници, притежаващи 4,9 дяла от капитала на „КМТ Шипка“ООД; за последващо извършено на 14.12.2010г. / но преди завеждането на исковата молба/ заличаване на вписването на същите като съдружници в „КМТ Шипка“ООД в Търговския регистър по партидата на дружеството. От тези обстоятелства е направен извод за липса на правен интерес от воденето на исковете по чл.29 ЗТР,а по отношение на иска за нищожност на решението за вписване е приета неприложимост на основанията за нищожност на сделките /чл.26 ЗЗД/ към валидността на съдебните решения.
За да потвърди този правен резултат, съставът на Пловдивски апелативен съд е споделил съображенията, изложени в обжалвания съдебен акт за недопустимост на производството. Посочил е, че предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.29 ал.1 изр.последно ЗТР – за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство и на чл.270 ал.2 ГПК – за прогласяване нищожност на съдебно решение за вписване. Извършвайки дължимата преценка за допустимост на така предявените искове, съдът е изходил от изискването за наличие на правен интерес от предявяването им. Приел е, че , доколкото въпросът за наличието на членствени правоотношения между ответниците, в качеството им на наследници на И. Х. и дружеството /който е поставен в основата на отричаното с исковете като съществуващо обстоятелство, вписано в Търговския регистър по партидата на дружеството/ е разрешен окончателно с решението на ВКС по т.д.№325/2006г.,което обвързва страните и съда със сила на пресъдено нещо /чл.297 ГПК/ и поради това за дружеството вече не е налице правен интерес от търсената с исковете защита. Липсата на такъв интерес е обоснована и със съображения, основани на липсата на обратно действие на заличаването на вписването.Посочено е, че правен интерес от предявяване на иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство би бил налице ако оспорваното вписване действа към момента на предявяването на иска и постановяването на решението, което обстоятелство в случая не се констатира,предвид извършеното още на 14.12.2010г. заличаване на вписването на ответниците като съдружници в Търговския регистър по партидата на дружеството. В допълнение към мотивите за недопустимост на иска е отречено да е налице активна легитимация на дружеството да води иск по чл.29 ЗТР, доколкото този иск е предоставен на лице, което не е участник в регистърното производство, чиито права са засегнати от порочното вписване, каквото дружеството,по чиято партида са извършени оспорените от него вписвания, не е. За да мотивира извода си за недопустимост на иска за нищожност на съдебното решение за вписването, съдът е приел,че принципно няма пречка такава да бъде установявана по реда на чл.270 ал.2 ГПК и по отношение на решенията за вписване на обстоятелства в Търговския регистър.Доколкото нищожността на соченото от ищеца основание /невъзможен предмет/ е обвързана с твърдение за вписано с решението несъществуващо обстоятелство – надлежно възникнали членствени правоотношения между страните, наличието на което е установено с влязло в сила съдебно решение по иск по чл.71 ТЗ, правният интерес от воденето и на този иск е отречено от въззивния съд.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение не споделя наведеното от частния касатор оплакване за недопустимост на така постановения въззивен акт, нито при извършване на дължимата служебна проверка констатира вероятна такава по критериите,предвидени в чл.270 ал.3 ГПК, която да би била основание за допускане на касационен контрол на същия по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК.
Необосновани са и предвидените в чл.280 ал.1 ГПК законови предпоставки за извършване на селекцията. Зададените от частния касатор въпроси, в обосноваване общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК , нямат характер на обуславящи крайния изход на спора, тъй като не са мотивирали решаващите изводи на въззивната инстанция.Първите три са по съществото на повдигнатия от частния касатор спор, четвъртият касае част от мотивите на първата инстанция, които очевидно въззивната не е споделила,тъй като нито е излагала съображения в контекста на въпроса,нито е препратила към тези на окръжния съд по реда на чл.272 ГПК. Петият въпрос, освен казаното по-горе, представлява и невярна интерпретация на окончателното произнасяне,направено с решение № 716/04.12.2006г. по т.д.№325/2006г. на ВКС. Шестият не кореспондира с мотивите на въззивния съд,който изрично се е позовал на действието на решението по иск по чл.29 ЗТР занапред. Определянето на правната квалификация на иска по посочената правна норма не представлява „прилагане с обратна сила на нормата по искове с предмет правоотношения преди влизането в сила на ЗТР“, доколкото именно тя е относимата, с оглед действието й към датата на завеждането на исковата молба, спрямо търсената защита. Липсата на формулиран, релевантен към мотивите, обусловили крайното решение на съда, въпрос е достатъчно основание искането за допускане на касационното обжалване да бъде оставено без уважение, съгласно разрешението, дадено с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това съставът отбелязва и факта,че частният касатор не е обосновал наличие и сочения с въпросите допълнителен селективен критерий, с правна аргументация, съобразно целта на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, разяснена в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В частната касационна жалба и в приложеното към нея изложение касаторът е направил твърдение за очевидна неправилност на определението на въззивния съд,което представлява позоваване на основанието,предвидено в нормата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Това допълнително основание за извършване на селекцията също не може да бъде приложено към настоящия случай. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към случая материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК и поради това, не може със същите доводи да бъде обосновавана приложимост и на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Извод за наличие на очевидна неправилност би могъл да бъде направен само при положение,че тя е обективно и явно установима непосредствено от прочита на решението – например, когато е видно,че въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика и др. под. В останалите случаи оплакванията за неправилност биха обусловили наличие на основания по чл.281 ГПК за провеждането на касацията, разглеждането на които не е предмет на настоящото производство. Нито в частната касационна жалба, нито в изложението частният касатор е обосновал твърдяната от него очевидна неправилност съобразно горните критерии,а такава по отношение на обжалваното въззивно определение и не се констатира от настоящия състав.
По изложените съображения достъпът до касационен контрол на атакувания по касационен ред въззивен акт следва да бъде отказан.
В полза на ответниците по частната касационна жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения към отговора договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №552/19.12.2018 г. по ч.т.д. №682/18 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „КМТ – Шипка“ООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] бул.“Ал.Батенберг“№215 да заплати на М. К. Х. , К. И. Х. и Т. И. Х., всички с адрес [населено място] [улица] вх.В ет.1 ап.15 сумата 600 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.