О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 02.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3761 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 738 от 02.06.2016 година по гр.д. № 816/2016 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 1052 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 13165/2015 г. на Варненски районен съд, с което предявените от Ц. И. Ж. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 262, ал.2 КТ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени над сумата 1662,81 лева до предявения размер от 10899 лева (неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за периода от м. ІІ.2013 г. до м. ІV.2015 г. вкл.) и над сумата 409,79 лева до предявения размер от 1588,93 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В решението е прието за установено, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по договор от 06.03.2012 г., в изпълнение на който ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „заместник главен счетоводител”, а от 14.01.2013 г. длъжността „главен счетоводител” за неопределено време при осемчасов работен ден. Трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ на 19.06.2015 г. За част от същия период – след 01.02.2013 г., при писмено изразено съгласие на работодателя [фирма], ищцата е поела задължението да осъществява счетоводно обслужване и на цялостната дейност на [фирма], която работа е извършвала до 30.04.2015 г. Пак със съгласие на основния и работодател ищцата е сключила трудов договор от 31.03.2014 г. и с [фирма], по силата на който е изпълнявала длъжността „главен счетоводител” при непълен работен ден от четири часа. Със заявление от 28.03.2014 г. до [фирма], ищцата е изразила съгласие за работа повече от 48 часа седмично в рамките на основния и допълнителен трудов договор. Трудовият договор с [фирма] е бил прекратен на 01.06.2014 г. по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ. В периода от 01.03.2012 г. до 22.06.2015 г., електронната пропусквателна система на сградата, в която се е помещавало работното място на ищцата е отчела 172 часа извънреден труд в работни дни и 23 часа в почивни дни. При така установените факти, въззивният съд е приел, че претенцията за извънреден труд над сумата 1662,81 лева (присъдена с първоинстанционното решение, влязло в сила като необжалвано в тази му част) е неоснователна. Приел е, че при условията на чл. 111 КТ ищцата е работела успоредно по няколко трудови правоотношения, по две от които работодателите са се помещавали в същата сграда ( [фирма] и [фирма]), поради което отчетеното и пребиваване в сградата не може да се приеме за положен труд само в полза на основания работодател. Приел е, че от представените по делото разпечатки от водена от ищцата в работно и извънработно време кореспонденция по електронен път се установява, че от работното си място при ответника тя е изпълнявала задълженията си и към [фирма], а в периода 16.11.2012 г. – 14.04.2015 г. и към [фирма]; че е реализирала извънреден труд в полза на ответното дружество единствено в периода от м. март 2012 г. до м. януари 2013 г. и през месец май 2015 г., за което са и присъдени 1662,81 лева, а за останалия период от исковата претенция е работела успоредно с основната си работа и в изпълнение на други трудови и граждански договори за счетоводно обслужване, поради което полагането на извънреден труд по основния и трудов договор не е доказано. Исковете с правно основание чл. 262, ал.2 КТ вр. с чл. 150 КТ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени съответно над размер от 1662,81 лева до предявения размер от 10899 лева и над сумата 409,79 лева до предявения размер от 1588,93 лева.
Касационна жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд е постъпила от Ц. И. Ж. от [населено място]. В изложението към касационната жалба са въведени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е работникът да ползва ресурсите на един работодател, за да извършва работа за друг или за себе си без съгласието на първия. Поддържа се, че съгласно практиката на Върховния касационен съд, когато бъде установено такова поведение на работника, то нему се следва тежко дисциплинарно наказание – решение № 242 от 2105.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г. ІV г.о. ВКС и решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г. ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба „Б. к..”, [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос допустимо ли е работникът да ползва ресурсите на един работодател, за да извършва работа за друг или за себе си без съгласието на първия и дали това е основание за дисциплинарно наказание, не е обуславящ изхода на делото. Предмет на делото не е иск за установяване законност на дисциплинарно уволнение, а претенция за заплащане на извънреден труд, поради което въпросът укоримо ли е поведението на ищцата е правно ирелевантен. Независимо от това, въззивният съд е формирал изводите си въз основа на безспорни доказателства, че работодателят е дал съгласието си ищцата да работи по други трудови и граждански договори; че е знаел за осъществяваната от нея дейност и в полза на други дружества и не се е противопоставял на това, т.е. повдигнатият от касатора въпрос няма отношение както към правните изводи на съда, така и към установената по делото фактическа обстановка.
Липсва противоречие и между формираните във въззивното решение изводи за неоснователност на претенцията по чл. 262 КТ и правните въпроси, разгледани в решение № 242 от 2105.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г. ІV г.о. ВКС и решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г. ІV г.о. ВКС. Посочените съдебни актове са постановени по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарни уволнения, а правните въпроси в тях касаят дисциплинарното нарушение злоупотреба с доверието на работодателя и проявните му форми, предвид което нямат отношение към решаващите изводи на съда, формирани в обжалваното въззивно решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 738 от 02.06.2016 година по гр.д. № 816/2016 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: