2
гр. д. № 3767/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 225
София, 02.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3767/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. Х. А. и А. О. А. срещу въззивно решение № 788 от 22.05.2017 г. по гр. д. № 672/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 44 от 14.02.2017 г., постановено по гр. д. № 249/2015 г. на Варненски районен съд, като недопустимо – постановено по непредявен иск.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците по ревандикационния иск с довод за необоснованост на извода, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускането до касационна проверка на обжалвания акт по въпросите : – длъжен ли е съдът да се съобрази с посочените от страните предели на търсената защита в рамките и по начин, който е поискан от ищеца; при кои предпоставки въззивният съд може да констатира произнасяне свръх петитум.
Ответниците по касация не са подали отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Касаторите са предявили срещу Ю. Х. Х. и Ф. А. Х. иск за ревандикиране на 350 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 47620.501.161, който е идентичен с УПИ ХІІІ-185 и ХІV-185 в кв. 35 по регулационния план на [населено място], [община].
С молба от 06.07.2015 г. (л. 23) са уточнили, че са придобили в съсобственост с ответниците поземлен имот с площ от 858 кв. м., съставляващ урегулиран поземлен имот № ХІІІ-185 в кв. 35 по плана на селото, от който имот 348 кв. м./ идеални части са собственост на ищците на основание давностно владение. Претендираната площ твърдят, че е определяема, разположена е в северозападната част на имота, описали са я с граници и са я повдигнали в червено защриховане на приложената към молбата копие от скица № 70 от 12.12.2014 г. (л. 24).
От фактическа страна е прието за установено, че праводателите на ищецът А. Х. А., неговите родители Х. и Ф. К., през 1990 г. са се снабдили с нот. акт за собственост на основание давностно владение за имот пл. № 185, с площ от 930 кв. м., за който имот по регулационния план от 1962 г. на [населено място] са били отредени УПИ ХІІІ-185 с площ от 490 кв. м. и УПИ ХІV-185 с площ от 390 кв. м. заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка (н. а. № 50 – л. 71). Преди това през 1984 г. Х. К. се е снабдил с нот. акт за собственост на придадени по регулация към УПИ ХІV-185 184 кв. м. от УПИ ХV- 191 и на 140 кв. м., придадени от улица към имота му (н. акт. № 20, т. 1, н. д. 16/1984 г. – л. 72).
През 2001 г. К. дарили на сина си А. Х. А., ищец по иска дворно място с площ от 840 кв. м., съставляващо УПИ ХІV-185 в кв. 35 по плана на [населено място].
Чичото на ищеца Д. К. през 1998 г. се е позовал на давностно владение за собственост на съседния от изток УПИ ХІІІ-185 с площ от 520 кв. м. и построените в него къща и гараж. През 2009 г. той е продал на ответниците по иска 510 кв. м. от имот с идентификатор 47620.501.161 по КК за селото, одобрена през 2005 г.
През 2010 г. ищецът се е снабдил с нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, за собственост на 348 ид. ч. от имота с идентификатор 47620.501.161 по КК, които твърди в исковата молба, че се владеят без основание от ответника от 2009 г., когато е поставил ограда между закупения от него имот и имота на ищеца – УПИ ХІV-185.
С техническа експертиза е установено, че за [населено място] са изработени два КП от 1962 и от 2005 г., а регулационният, изработен 1962 г., е и действащия такъв за селото. В съдебно заседание експерта е изяснил, че заснемането на двата УПИ ХІІІ-185 и ХІV-185 като един с идентиф. 47620.501.161 намира за техническа грешка.
С гласни доказателства е установено, че ищците са обработвали част от УПИ ХІІІ-1985 г. от около 2002 г., което знаят да е извършено със съгласието на собственика, който от 1995 г. пребивава преимуществено в Турция.
Въз основа на така установените доказателства първоинстанционния съд е уважил ревандикационния иск като е приел за установено по отношение на ответниците, че ищците са придобили правото на собственост върху 348 ид. ч. от дворно място в землището на [населено място], [община], представляващо УПИ ХІІІ-185 в кв. 35 по РП от 1962 г., което УПИ е част от поземлен имот с площ от 1698 кв. м. с идентификатор 47620.501.161, като тези 348 ид. ч. представляват реално обособена триъгълна част от УПИ ХІІІ-185 и е осъдил ответниците да предадат владението върху тази реално обособена част.
Въззивният съд е намерил, че решението е недопустимо, тъй като предмет на иска са идеални части от имот с идентификатор 47620.501.161 по КК на [населено място], поради което присъждането на реална част е извън предмета на заявеното искане.
Поставените процесуални въпроси са разрешени от съда при правилно прилагане на закона и в съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС, поради което не могат да бъдат определени като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. В изложението не се твърди и не се мотивира въпросите да обуславят някое от конкретните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за касационна проверка.
Поставеният въпрос за определяне на квалификацията на предявения иск, а при установяване на несъответствие на доклада във връзка с определената в него правна квалификация на иска и предмета на иска за задължението на въззивния съд да отстрани сам това нарушение, също не обуславят основание за допускане на касационна проверка.
Първоинстанционният съд е определил правилно правната квалификация на иска както и предмета му. Конкретизирането на ищците, че са владяли реална част от имота, е направено за да докажат придобиването на идеална част от него в посочения размер. Това изявление неправилно е възприето като искане за ревандикиране на реална част от имота. Констатацията на въззивния съд в този смисъл съответства на данните по делото – обстоятелствена част и петитум на исковата молба и уточненията й, направени с допълнителна молба.
В случаите на произнасяне от съда по предмет, който не заявен с исковата молба предмет, решението е недопустимо и това обуславя обезсилването му и връщане на делото на сезирания с иска съд за произнасяне по него. Направеният в този смисъл извод е обоснован и законосъобразен.
При произнасяне по приложимостта на придобивния способ давностно владение за придобиване на идеални части от УПИ ХІІІ-185 в периода от 2001 г. до предявяване на иска, следва да се съобрази това, че при заснемането на имот с идентиф. 47620.501.161,. е допусната грешка, поради липсата на материализирана граница между двата УПИ ХІІІ и ХІV към датата на изработване на плана – 2005 г. Грешното заснемане на УПИ в кадастралната карта не променя регулационния им статут и вещните права върху тях. Тези имоти са съставлявали урегулирани парцели от 1962 г. и регулацията е била приложена, както с уреждане на сметките по регулация, така и със завземането им, израз на което е застрояването им. Към 2001 г., когато влиза в сила ЗУТ, регулацията от 1962 г. е била в сила и като приложена на основание § 6, ал. 1 ЗУТ е запазила действието си. При направеното твърдение да е владяна реална част от УПИ е необходимо да се съобрази разпореденото в чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Следва да се обсъди нот. акт, съставен през 1998 г., в полза на праводателя на ответниците. Придобитите от него права са в обхвата на границите на УПИ ХІІІ-185, тъй като границите и местонахождението са основни индивидуализиращи белези на поземлените имоти. Площта им е второстепенен белег, при определянето на който може да се допуснат неточности, основани на метода на изчисляване и други.
При проверка на въззивното решение не се установи да е налице релевираното основание за допускане на касационна проверка, поради което така не се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 788 от 22.05.2017 г. по гр. д. № 672/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: