О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 02.06. 2015г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1198/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. Д., [населено място], чрез пълномощника му адвокат М., срещу въззивно решение №504/11.12.2014г. по гр. дело № 427/2014г. на Окръжен съд – Смолян. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по въпроса дали е нищожен съдебен акт, който противоречи на императивни правни норми на закон от висок публичноправен ред и в интерес на обществото, какъвто е ЗВСЗГФ. В ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС е прието, че при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ответникът по касация не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение по гр.д.№176/2014г. на Районен съд – Златоград, с което е отхвърлен предявеният от Х. Д. срещу Общинска служба „Земеделие” иск за прогласяване нищожността на определение от 20.04.2006г. по гр.д.№57/2006г. на Районен съд – Златоград за прекратяване производството по делото. Въззивният съд е приел, че атакуваното определение, с което е прекратено производството по гр.д.№57/2006г. на Районен съд – Златоград, поради оттегляне на иска не е нищожен съдебен акт. Делото е било образувано по иск на Х. Д. с правно основание чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността върху гори и пасище. Ищецът е присъствал лично в съдебно заседание на 20.04.2006г., когато редовно упълномощените от него адвокати са направили изявление за оттегляне на иска. Определението за прекратяване е постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема.То не съставлява акт, несъвместим с основите на установения правов ред.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай въпросът не може самостоятелно да предпостави допускане на касационно обжалване. Той не е обусловил изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд са, че не са налице такива пороци на атакувания съдебен акт, които да водят до неговата нищожност, вкл. той не повелява изпълнение на нещо, несъвместимо с установения правов ред. В тази връзка и прекратяването на производство по чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ, поради надлежно оттегляне на иска, не може да съставлява нищожен съдебен акт. За извършеното от съда процесуално действие е без значение, че впоследствие ищецът е пропуснал преклузивният законов срок за предявяване на същия иск. Соченото ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС е неотносимо.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като няма такова искане и данни да се извършени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №504/11.12.2014г. по гр. дело № 427/2014г. на Окръжен съд – Смолян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: