О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 20.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №294/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и чл.248 ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на Е. Г. Д. срещу определение №3395/11.10.2016г., постановено по в.гр.д.№3857/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, 1 състав, с което е оставена без уважение молба с вх.№12113/19.08.2016г. на Е. Д., подадена от пълномощника й – адвокат Л. Г., за изменение на решение №1579/18.07.2016г. по в.гр.д. №3857/2015г. на САС в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Оспорва се извода на въззивния състав, че при неоснователност на въззивната жалба на ищцата Е. Д., апелативният съд не би могъл да й присъди претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника й нито за пред въззивната инстанция, нито пред първата инстанция. Излагат се съображения, че определението е постановено в нарушение на чл.36 във вр. с чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата /ЗА/ и чл.34 ал.4 ГПК, с оглед на които разпоредби съдът е следвало да присъди адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори на частната жалба от ответното дружество ЗК [фирма] и от третото лице-помагач на ответника – В. В. В., в които се излагат доводи за неоснователност на частната жалба е се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на Е. Д., подадена от пълномощника й – адвокат Л. Г., за изменение на решение №1579/18.07.2016г. по в.гр.д. №3857/2015г. на САС в частта за разноските, въззивният състав е посочил, че във въззивното решение от 18.07.2016г. съдът е изложил мотиви за неоснователността на молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата. Съдът е отразил, че мотивът за неприсъждане с въззивното решение на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е неоснователността на въззивната жалба на Е. Д., което от своя страна обуславя неоснователността за присъждане на адвокатско възнаграждение и за първата инстанция, още повече, че по делото не са представени доказателства за оказана безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА за въззивната инстанция е обусловено от основателността на въззивната жалба с оглед общите правила по чл.78 ГПК. Правната регламентация на заплащането на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна помощ по чл.38 ал.1 ЗА е различна от тази за заплащането на възнаграждение за предоставена от адвокат правна помощ по реда на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ. По реда на чл.38 ал.2 ЗА възможността на адвоката за получи адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №1/2004т. е обусловено от резултата по делото, а по чл.3 от Наредбата за заплащане на правна помощ – в зависимост от вида и количеството на извършената дейност.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба на Е. Д. не е била уважена от въззивния съд, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за въззивната инстанция се явява неоснователно. Неоснователно е и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА от въззивния съд за първата инстанция доколкото пълномощникът на ищцата не е искал по реда на чл.248 ал.1 ГПК пред първата инстанция изменение на първоинстанционното решение, с което е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение и доколкото въззивната жалба е оставена без уважение. Възможността за въззивната инстанция да пререши въпроса за присъдените разноски пред първата инстанция извън реда, предвиден в чл.248 ГПК и при липса на оплакване за разноските във въззивната жалба, е обусловена от уважаването на въззивната жалба по съществото на спора.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3395/11.10.2016г., постановено по в.гр.д.№3857/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: