3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София, 21.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1080 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 273, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на НАП, чрез юрисконсулт Е. Е. при ТД на НАП Б., И. – Я., против определение № 9 от 14 януари 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5 по описа на окръжния съд в гр.Я мбол за 2014 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 2 декември 2012 г. по гр.д. № 1172 по описа на районния съд в гр. Ямбол за 2013 г. за връщане на частна жалба вх. № 16094 от 20 ноември 2013 г. против разпореждане от 8 ноември 2013 г.
В жалбата се поддържа неправилност на определението предвид несъобразяването от страна на въззивния съд на необходимото технологично време за придвижване на преписките между отделните структури на ведомството, а в конкретния случай е било извършено преструктуриране на дирекциите на НАП и е било необходимо да се състави докладна, която да се утвърди. Твърди се, че посочените обстоятелства са уважителни причини, които са посочени и в предходна частна жалба, и поради това не е подадена отделна молба за удължаване на срока по чл. 63 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правният въпрос от значение за изхода на делото е изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане, представляващо юрисконсултско възнаграждение, дължимо от задълженото лице към държавния фиск, и се твърди противоречие с практиката на ВКС.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си, след като проследява хронологията на подаваните от частния жалбоподател частни жалби и разпорежданията на съда по тях, въззивният съд приема за правилно прилагането от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочено е, че действително са представени две вносни бележки за въззивна жалба и първата въззивна частна жалба, но и в двата случая внасянето на сумите е станало след изтичане на указания от съда срок, а не е установено да са подавани молби по чл. 63 или 64 ГПК, поради което констатираната нередовност на въззивната частна жалба не са били отстранени в срок. Като неоснователен е преценен доводът за извършеното преструктуриране на НАП и необходимостта от утвърждаване на докладна за извършване на плащане, което било причината за късното внасяне на държавната такса, като изрично е посочено, че подобни съображения биха могли да бъдат разглеждани и преценявани по повод молба по чл. 63 или 64 ГПК.
К. съд в настоящия си състав приема, че следва да остави частната касационна жалба без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.
Предявен и разгледан от първата инстанция е установителен иск за недължимост от страна на [фирма] [населено място] и И. Г. И. от същия град, на сумата от 504 лева, от които 440 лева неолихвяема сума по изпълнителен лист от 2004 г., 20 лева разноски по изпълнително дело и 44 лева държавна такса. Подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба е върната от съда с разпореждане от 8 ноември 2013 г. поради невнасяне в определения срок на дължима за въззивното обжалване държавна такса. Частната жалба срещу това разпореждане е върната също заради невнасяне в срок на държавна такса за обжалването, след което се е развило процесното производство пред въззивния съд. При това положение, тъй като решението по предявения иск по принцип не би подлежало на касационно обжалване предвид прага за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК, то и определението на въззивния съд в случая не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на НАП, чрез юрисконсулт Е. Е. при ТД на НАП Б., И. – Я., против определение № 9 от 14 януари 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5 по описа на окръжния съд в гр.Ямбол за 2014 г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: