Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3667_17_opr_chj_274(3)&51(2)zn
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 24.11. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3667 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. К., настойник на малолетния М. П. К. (роден през 2006 г.), срещу определение от 06.04.2017 г. по гр.д. № 87 /2017 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение на Районен съд – Берковица, с което е отхвърлена молба на настойника П. Н. К. за вписване на отказ на малолетния М. П. К. от наследството на неговата майка А. М. П., починала през 2016 г.
Частният жалбоподател извежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.
Въззивният съд е приел следното: съгласно чл.61,ал.2 ЗН недееспособните, какъвто е и малолетният М. К., приемат наследството само по опис и отговарят за задълженията, с които е обременено само до размера на полученото. Тъй като отказът от наследство е акт на разпореждане с права, такова действие може да бъде извършено само от дееспособно лице, каквото малолетното дете не е. Отказът от наследство е едностранно и неотменимо волеизявление, има строго личен характер и зависи изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което и волята на законния представител не може да бъде приета като изявление на малолетното дете за отказ от наследство. Недопустимо е и даване на разрешение по чл.130, ал.3 СК за отказ от наследство, тъй като не е сред изрично изброените действия на разпореждане с имуществото на детето. Недееспособните са защитени с наведеното от закона изискване те да приемат наследството само изрично по опис, съгласно чл.61,ал.2 ЗН. При определен на основание чл.429,ал.2 ГПК във вр. с чл.51,ал.1 ЗН срок за приемане на наследството от майката (каквито твърдения има в частната жалба без да са подкрепени с доказателства), в който не са предприети съответните действия, са настъпили сходни правни последици с тези на отказа от наследство – с изтичането на срока е погасено правото да се приеме наследството , което следва да бъде надлежно вписано, но не е основание за уважаване на молбата.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
Настоящият състав намира следното:
И. от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос : когато недееспособен наследник е загубил правото да приеме наследството съгласно чл.51,ал.2 ЗН, следва ли да бъде уважена негова молба за отказ от наследство, подадена по реда на чл.49 от ЗН или обстоятелството, че е загубил правото да приеме наследството следва да се заяви пред районния съд чрез уведомление от съдебния изпълнител или като се представят доказателства за дадения от съдебния изпълнител срок и пропускането му?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства,че в дадения от ЧСИ срок по чл.429,ал.2 ГПК наследникът не е отговорил – че са настъпили предпоставките на чл.51,ал.2 ЗН.
Отделно от това не е налице и противоречие между приетото от въззивния съд и разрешенията в посочените съдебни актове:
В решение № 868 /04.07.2008 г. по гр.д. № 3865 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по ГПК от 1952 г. (отм.) е прието по съществото на спора, че на основание чл.51,ал.2 вр. чл.61,ал.2 ГПК съдът е дал срок за приемане на наследството по опис, но този срок не е спазен, поради което с изтичането му е погасено правото да се приеме наследството. Поради което не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на малолетния наследник на починалия в хода на производството първоначален ответник. В решението не е обсъждан въпросът за вписване на отказ или на изгубеното право за приемане на наследството.
В определение № 66 /15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 1063 /2012 г. на ОС – Перник е прието, че по силата на закона са настъпили последиците на чл.51,ал.2 ЗН и наследникът е загубил правото си да приеме наследството, но не е обсъждан въпросът за вписване на отказ или на изгубеното право за приемане на наследството..
В определение № 166 /09.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1914 /2013 г. на ВКС, І г.о., постановено на основание чл.274,ал.3 ГПК е прието, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, прието е, че в две от посочените решения е разгледана различна фактическа обстановка, а двете посочени определения не могат да бъдат съобразени, тъй като не са влезли в сила. В определението не е обсъждан въпросът за вписване на отказ или на изгубеното право за приемане на наследството
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване, каквито са предвидени в чл.274,ал.3 и чл.280,ал.1 ГПК.
От изложеното следва и че жалбоподателят няма право на разноски.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.04.2017 г. по гр.д. № 87 /2017 г. на Окръжен съд – Монтана, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.