О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 225
гр. София 24. 04. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1305/ 2013 г. по описа на ВКС, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. съюз на трудово-производителните кооперации е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А въззивен състав № 7379 от 12.11.2012 г.. по гр.д.№ 17960/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Б. Г. М. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване , тъй като поставените въпроси не са обуславящи за делото. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице-помагач [фирма] [населено място] също счита, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 51 състав от 20.09.2011г. по гр.д.№ 31338/2009г. , с което е отхвърлен иска, предявен от Националния съюз на трудово-производителните кооперации /НСТПК/ срещу Б. Г. М. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на помещение от 15 кв.м., обособено от ателие – бръснаро фризьорски салон, част от собствените на НСТПК помещения в триетажната [улица] , [населено място] /бивш Комбинат за битови услуги / . По делото е участвал като трето лице-помагач на страната на ответника [фирма] [населено място].
Въззивният съд е приел, че имотът е бил отчужден от Градския съвет на ТПК , който заедно с други трудовокооперативни организации е финансирал строителството . Градският съвет на ТПК и Ц. съвет на ТПК с променено наименование НС на ТПК са различни правни субекти и между тях не съществува правоприемство, не е доказано и правоприемство между ищеца и останалите кооперации, посочени в заповедта за деактуване на имота поради реституирането му. Поради липса на правоприемство с юридическите лица, от които е отнет имота, ищецът НСТПК не може да се легитимира като собственик на твърдяното правно основание – реституция, тъй като не доказва собственост на одържавеното имущество.
При това съдържание на мотивите въпросът може ли кооперативен имот по реда на § 39 ПЗР ЗК да бъде продаден от несобственик и купувачът може ли да стане собственик ако праводателят му не е представил никакви документи за собственост пред нотариуса, не е от значение за делото. Съдът е приел, че ищецът не е доказал своето право на собственост и при отсъствие на първия елемент от фактическия състав на чл.108 ЗС не е обсъждал, а не е бил и длъжен да обсъжда дали ответникът е придобил собствеността на твърдяното от него основание, следователно крайните изводи не са обусловени от доказването на правата на ответника и не е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На следващо място твърдяното противоречие между обжалваното решение и представените други решения на съдилищата , по които страна е НСТПК , не може да бъде установено. В хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК е необходимо според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК противоречието в съдебната практика да се състои не в крайните резултати по делата, а в разрешаването на един и същ правен въпрос, който трябва да е посочен в изложението за допускане на касационното обжалване. В случая не е формулиран правният въпрос, по който се е произнесъл съда в обжалваното и в другите цитирани решения и поради това касационно обжалване не може да се допусне по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Поставеният въпрос за точно тълкуване на Закона за кооперациите относно кооперативната реституция не е конкретизиран и свързан с установените по настоящото дело факти, не е посочена правната норма, която се нуждае от тълкуване , а при липса на обосноваване на необходимостта от тълкуване на неясен, противоречив или непълен закон, осъвременяване на съдебната практика или изоставянето й като неправилна, касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По тези съображения за отсъствие на предпоставките на поддържаните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответника Б. Г. М. на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 2000 лв. по представения списък
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А въззивен състав № 7379 от 12.11.2012 г.. по гр.д.№ 17960/2011г.
ОСЪЖДА Националния съюз на трудово-производителните кооперации да заплати на Б. Г. М. сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: